Патрик Ротфус - Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 2

да протече по-гладко без публика.

— И ще измисля как да постъпи той, ако се натъкне на бандитите. Вие тримата можете

да подготвите лагера и да сложите вечерята.

Тримата се разпръснаха да търсят най-хубавите места, където да опънат постелите си.

Темпи ги проследи как се отдалечават, след това се обърна и ме погледна. Сведе очи към

земята и направи малка крачка встрани.

— Темпи?

Той вдигна глава и ме погледна.

— Трябва да обсъдим дрехите ти.

Когато заговорих, отново се повтори предишното му поведение. Постепенно спря да ми

обръща внимание и погледът му се плъзна встрани. Сякаш му бе досадно да ме слуша. Сякаш

бе някое намусено малко дете.

Не е нужно да ви казвам колко вбесяващо е да се опитвате да водите разговор с човек,

който не ви гледа в очите. Не можех обаче да си позволя лукса да се обиждам или да отложа

този разговор. И бездруго вече го бях отлагал твърде дълго.

— Темпи. — Преборих се с желанието да щракна с пръсти, за да привлека вниманието

му. — Дрехите ти са червени — казах аз, като се опитвах да се изразявам възможно най-

просто. — Лесно се виждат. Опасни са.

Той дълго време не отговори. След това светлите му очи се стрелнаха към моите и

адемецът кимна.

Изпитах ужасното подозрение, че той може би в действителност не разбира какво

правим тук, в Елд.

— Темпи, знаеш ли защо сме тук, в гората?

Очите му се насочиха към грубата ми схема в пръстта и после обратно към мен. Сви

рамене и направи неопределен жест с двете си ръце.

— Какво е много, но не всичко?

В началото помислих, че ми задава някакъв странен, философски въпрос, след това

осъзнах, че ме пита за някаква дума. Вдигнах ръка и хванах два от пръстите си.

— Няколко? — Хванах три пръста. — Повечето?

Темпи, който напрегнато наблюдаваше ръцете ми, кимна.

— Повечето — каза той и започна да се върти притеснено. — Знам повечето. Говори

бързо.

— Търсим едни хора. — Щом заговорих, очите му веднага се отклониха встрани и аз

потиснах въздишката си. — Опитваме се да намерим едни хора.

Ново кимване.

— Да. Лови хора. — Той натърти на думата. — Лови висантха.

Поне знаеше защо сме тук.

— Червено? — Пресегнах се и докоснах червения кожен ремък, който пристягаше

плътно плата на ризата към тялото му — беше изненадващо мек. — За лов? Имаш ли други

дрехи? Не червени?

Темпи сведе поглед към дрехите си и започна нервно да се суети. След това кимна, отиде

до раницата си и извади риза от обикновено, сиво домашно платно. Подаде ми я.

— За лов. Но не за битка.

Не бях сигурен каква е разликата, но засега реших да оставя този въпрос.

— Какво ще стане, ако висантха те открият в гората? — попитах аз. — Ще говориш или

ще се биеш?

Той сякаш обмисли отговора си за момент.

— Не добър в говорене — призна накрая. — Висантха? Бие се.

— Един бандит — бие се. Двама — говори — кимнах аз.

— Може бие се с двама — сви рамене той.

— Бие се и победи?

Темпи отново сви равнодушно рамене и посочи към Дедан, който внимателно дърпаше

клони измежду чимовете.

— Като него? Трима или четирима. — Той протегна ръка с обърната нагоре длан, сякаш

ми предлагаше нещо. — Ако трима бандити, бие се. Ако четирима, опита говори добре.

Изчака до три нощи. После… — той направи странен, сложен жест с двете ръце. — Огън в

палатки.

Успокоих се, доволен, че е следил разговора ни по-рано.

— Да. Добре. Благодаря ти.

Петимата вечеряхме скромно супа, хляб и не особено вкусно, лепкаво сирене, което

бяхме купили в Кросон. Дедан и Хеспе приятелски се дърлеха помежду си, а ние двамата с

Мартен гадаехме какво време ще ни очаква през следващите няколко дни.

Като изключим това, не разговаряхме особено. Двамата за малко щяхме да се скараме.

Бяхме изминали над сто и петдесет километра от Северин и бяхме напълно наясно за

зловещата работа, която ни предстои.

— Почакай — каза Мартен, — а ако хванат теб? — Той вдигна поглед към мен. —

Всички имаме план, ако ни заловят. Оставаме с тях и ти ни откриваш на третия ден.

— Не забравяй, че трябва да им отвлечете вниманието — кимнах аз.

— А ако те хванат? Аз не знам никаква магия. Не мога да гарантирам, че ще мога да те

проследя до третата нощ. Има вероятност да го направя, разбира се. Но проследяването е

нещо несигурно…

— Аз съм просто един безобиден музикант — успокоих го. — Имал съм неприятности с