Fuck Zamunda - Дневници и нощници - Иво Сиромахов

тръбичката и я занесох на Лиза.

– Имам един подарък за вас, сеньора. Това е древно египетско бижу. Нарича се

Жезълът на Клеопатра. Само царици са се възползвали от този свещен предмет. Ще ви

донесе неописуемо блаженство.

– Как работи?

– Трябва да го сложите там, където достъп има само съпругът ви.

– В сейфа му?

Тази наистина е рядко тъпа.

– Ха-ха, сеньора, не в сейфа му. Поставете го в разцъфналата роза на желанията

ви.

– В градината ли? Там имаме много рози. В коя точно?

Ебати гъската загубена! Как да й го кажа?

– Сложете го в прохода между краката си, който дарява с любов и страст.

– В путката ли да си го сложа?

– По дяволите, да!

– Еми така кажи бе, Лео, кво ми говориш за некви рози и проходи!

И както си седеше на столчето, Мона Лиза запретна полата си, свали кюлотите

си и рязко навря бамбуковата тръбичка в тъмния храсталак на женствеността си.

– А сега какво да правя?

– Нищо. Стойте така, а аз ще ви рисувам.

Мона Лиза възвърна отново безизразната си физиономия на отегчен от живота

следовател, а аз хванах четката. След няколко минути на лицето й се появи едва

доловима загадъчна усмивка. Предполагам, че това беше най-екстремният израз на

емоция, който й се беше случвал.

Хвърлих се трескаво да рисувам, за да запечатам този велик момент, но след

малко усмивката й помръкна.

– Спря да бръмчи. Сега какво да правя?

– Извадете го и го разтръскайте.

Без всякакъв свян, тя отново се разкрачи пред мен и извади тръбичката. Раздруса

я, но нямаше ефект. Пчелите бяха мъртви.

– Хубава машинка имате, Лео. Хареса ми. Но е прекалено тъничка. Нямате ли

нещо по-дебело?

– Бих могъл да направя...

– И я увийте в свинско черво. Допирът на дървото е малко стряскащ в първия

момент.

2 май 1504

Днес счупих едно огледало. Чувал съм, че счупеното огледало носело нещастие,

но аз не съм суеверен и реших да оползотворя по някакъв начин парченцата. Взех

31

пикочен мехур от свиня и налепих върху него парченцата от огледалото. Излязох на

двора и завъртях огледалното кълбо. Слънцето лъч попадна върху него и въртящото се

кълбо започна да хвърля на всички посоки слънчеви зайчета. Въртях го около половин

час и изведнъж много се натъжих. Вместо да се занимавам с велики дела, аз лепя

счупени огледални парченца върху свински мехур. Това ли е призванието на гения?

Захвърлих огледалния мехур в градината и се разплаках.

30 ноември 1504

Срам ме е да си го призная, но в свободното си време шия гоблени. Знам, че е

гейско, ама по тоя начин си успокоявам нервите. Сега съм решил да избича Тайната

вечеря. Сложен сюжет, с разноцветни конци, техниките варират от фестон бод, през

“рибена кост” до “зад игла”.

Това ми начинание е абсолютно некомерсиално. Просто ме мързи да боядисам

мръсните стени вкъщи, предпочитам да ги скрия с гобленчета.

7 януари 1505

Научих се да ловя бримки. Чорапогащниците във Флоренция са скъпи, но за

сметка на това некачествени. Късат се от всяко малко по-силно подпръцкване.

И откакто сложих на ателието си обява: “ловя бримки”, съм затрупан от

поръчки. Всички знатни дами се изсипват при мен. Тази работа ме възбужда. Всеки

чорапогащник носи аромата на притежателката си. Всяка клиентка оставя при мен не

само част от бельото си, но и част от тайните си. Страхотно е.

Луиза е пуснала бримка точно между краката си. Изчервява се, когато ми донася

чорапогащника си и ми споделя, че по време на една обнадеждаваща, но безрезултатна

вечеря с дон Антонио, тя възбудено е прокарала пръсти между краката си и дългият й

маникюр е раздрал нежната плът на чорапогащника.

Чувствам се не просто ловец на бримки, а ловец на истории.

15 януари 1505

Мона Лиза продължава да ми позира и вече всеки ден си иска тръбичката. Дори

ме попита дали може да я купи. Казах й, че тръбичката не се продава, но ако се

усмихва, докато я рисувам, ще й я подаря когато завърша портрета. В този миг на

лицето й се изписа истинско щастие. Колко малко им трябва на жените!

19 януари 1505

Днес ми дойде на гости един мой съученик от гимназията във Винчи – Антонио.

Не се бяхме виждали от много години, седнахме в градината, пихме вино, разказвахме

си спомени. Антонио не беше добър ученик, но сега станал диджей, отворил собствена

дискотека и изкарвал добри пари.

Както си пиехме питието и си говорехме за гаджетата, които едно време