Джон Кехоу - Подсъзнанието може всичко (Техники за овладяване поразителната сила на мисълта)

За разлика от визуализацията, при метода на посяването вие се концентрирате главно върху усещането за това, което си представяте. Тук в играта влиза вашето въображение. Представете си какво ще е чувството от изнасянето на «съвършената» презентация. Какво ще изпитвате — вълнение, въодушевление, радост, облекчение, трепет? Каквато и да е вашата реакция, почувствайте присвиването на корема, оставете физическите усещания да станат част от вас. Живейте с увереността, че вече сте постигнали желаното. Не мечтайте, не се надявайте, не се чудете, не се притеснявайте дали всичко ще мине добре. Просто го запечатайте в съзнанието си като вече съществуващ факт. Заменете мисълта «Всичко ще мине добре» с «Всичко мина добре». Всичко е вече зад вас, вие всички сте успели, затова се наслаждавайте на вълнението, на чувството на удовлетвореност, на трепета от постигнатото! Поздравете се. Викайте и скачайте от радост, ако искате. Отново и отново тръпнете от чувството, че сте постигнали целта си.

Да припомня пак, че при метода на посяване не е нужно да отделяте много внимание на мисловните картини за това как ще осъществите замисленото, макар че такива образи неизбежно ще възникват в главата ви. Повече трябва да ви интересуват физическите усещания от постигнатото: зачервените бузи, бясно биещото сърце, изпотените длани.

В Библията учениците на Христос го молят да ги научи да се молят. (Може да вярвате или не в това, на което Библията учи. Но тя съдържа много прозрения относно силата на мисълта и вярата.) Исус отговаря: «И всичко, каквото и да поискате в молитва, като вярвате, че сте получили, ще получите.» Забележете, той казва, че трябва да вярвате, че вече сте получили , не че ще получите и именно заради вярата, вече сте получили — наистина ще получите това, което искате. Вие не просто се надявате или желаете нещо, а твърдо заявявате искането си във вътрешния си свят — света на мисълта и творческата енергия. А всеки човек, който умело използва силата на подсъзнанието и мисълта, ще потвърди, че това е много мощен процес.

Ще ви разкажа един случай с двама мои добри приятели — Бил и Джанет Хендерсън. Те планираха да се преместят от село в голям град и искаха да си купят просторна къща, която да събере цялото им постоянно увеличаващо се семейство. Естествено в града къщите са много по-скъпи от тези на село, а семейството им наистина е голямо и им беше нужна голяма къща. А семейство Хендерсън имаха и специални изисквания: трябваше им не само голяма къща, но и голям двор с много дървета и всичко това на достъпна цена. Всички в един глас твърдяха, че това е невъзможно, че те никога няма да намерят такава къща за парите, които смятат да платят, но семейство Хендерсън не слушаха никого. Бил вече беше прилагал техники за прилагане на силата на мисълта в работата си и в общуването със семейството си и се беше убедил в ефикасността им. Той включи и Джанет, и те заедно, като един отбор, визуализираха и посяваха мисли и усещания за бъдещата си къща.

Два месеца по-късно те ме поканиха на гости в своята нова къща. Разхождахме се из просторния двор, изпълнен с дървета, храсти и цветя, които създаваха впечатление, че семейството сякаш е пренесло със себе си в града част от селското спокойствие. Когато влязохме в къщата, ме разведоха из всички стаи. Беше достатъчно просторна, за да може всяко от децата да има своя стая, имаше също и кабинет и стая за почивка — и всичко това на цената, която искаха!

«Просто приказка! — казах аз, — Не смятате ли, че е цяло чудо, че сте намерили такава къща?»

Отговорът на Бил ми показа такова дълбоко разбиране на възможностите на мисълта, че никога няма да го забравя. «Не, — каза той — въобще не се учудихме. Мислено ние бяхме стопани на къщата още отпреди два месеца.»

Каза го с огромна увереност. В края на краищата, той ми показа това, което е смятал за своя собственост още преди два месеца. Бил и Джанет са заявили своите права върху къщата във вътрешния си свят, там те вече са я притежавали. Благодарение на силни думи. Силни усещания. Могъща увереност. Те не са се надявали, мечтали или чудили кога и къде ще намерят желаната къща. Просто редовно са обработвали «чувството», че притежават къща, отговаряща на нуждите им. Мислено тя е била тяхна. Разбира се, неточно тази конкретна къща, тъй като не са и подозирали за нейното съществуване. Но те знаели точно какво искат, от какво се нуждаят и именно това са посявали в мислите си ден след ден, докато то не се превърнало в реалност.