Пэлем Вудхауз - Големи пари

Мистър Хоук никога не е бил ревностен почитател на поезия. Ако беше, следните трогателни думи на Лонгфелоу 16 16 Хенри Уадзуърт Лонгфелоу (1807–1882) — американски поет. — Б.пр. щяха несъмнено да проблеснат в съзнанието му, тъй като отговаряха напълно на ситуацията:

Нощта беше тъмна и градината на „Кътчето“, макар и не толкова обширна като Елисейските полета, все пак беше достатъчна, за да скрие една манерка. Последваха дълги и тягостни минути. Мистър Хоук тършуваше от край до край като ловно куче. Завря се във всеки храст. Пролази терена надлъж и нашир. Прерови цветните лехи. Но всичко бе напразно. Градината пазеше добре своята тайна.

Д. Б. Хоук се предаде. Беше победен. Изправи се скръбен от последната леха и като се обърна, осъзна, че в един от прозорците на приземния етаж, доскоро тъмни, сега се е появила светлина. Заинтригуван от този феномен, той забърза през поляната и надникна.

Докато седеше в тъмната дневна, отдаден на мъката си, Бери внезапно стигна до откритието, че е на път да предаде богу дух от глад и жажда. В първия момент почувства отвращение. Само мисълта за приемане на някаква храна в сегашното му състояние му се стори отвратителна. После, когато гладът и жаждата се изостриха, той се предаде. Отиде в килера и го претършува. После седна и взе да се тъпче с нещо, което доста приличаше на вдъхновение.

А мистър Хоук клечеше зад прозореца и го гледаше тъжно. Това парче шунка щеше да му дойде добре. И онова уиски нямаше да му бъде излишно. Той сплеска нос о рамката на прозореца и зяпна лакомо. Копнежът по изгубената манерка го мъчеше зловещо.

Внезапно забеляза, че пируващият замръзна в стола си и вирна глава, ослушвайки се. Мистър Хоук не чуваше нищо и нямаше представа, че звънецът е иззвънял. Но Бери го беше чул и в съзнанието му проблесна някаква дива, безразсъдна надежда, че това е Ан, която идва да му каже, че въпреки всичко, още го обича. Вярно, че на раздяла тя не беше дала и намек за подобна сърдечна промяна, но едната възможност беше достатъчна да изстреля Бери към вратата и по коридора. За секунда мистър Хоук се намери опулен пред една празна стая, ако не се броят шунката на масата и бутилката уиски до нея. Те си бяха останали на мястото и Д. Б. Хоук усети някакъв непреодолим магнетизъм, нещо, което го теглеше като магия. Той изпробва прозореца. Не беше залостен. Бутна го. И се покатери.

Дали заради големия си душевен смут, или заради необходимостта да събере кураж с пиене, но мистър Хоук тази вечер, за пръв път може би в живота си, беше пропуснал да вечеря, предпочитайки да концентрира енергията си върху поглъщането на двойни уискита. Сега беше гладен като вълк и се хвърли в атака към шунката с истинско настървение. Не пропусна и да се почерпи от бутилката уиски колкото му душа иска.

Човек, който вече е фиркан до козирката с различни видове алкохол, не може да направи това, без да усети някаква промяна на духа. В началото на вечерята Д. Б. Хоук беше мрачен и особено недружелюбно настроен към Бери. В процеса на засищането, обаче, едно по-меко настроение взе връх. Ужасно му се виеше свят, но заедно с виенето се беше появило някакво настроение, което определено приличаше на доброжелателство и копнеж за обществото на събратята му.

Той стана. Отиде до вратата. Откъм дневната се долавяха гласове. Очевидно там имаше някакъв людски сбор и той искаше да участва.

Мина на зигзаг по коридора, след кратко колебание избра една от трите брави, с които щедрият архитект беше снабдил дневната и прекрачвайки прага, впери очи в присъстващите, като същевременно им пусна една широка, нежна усмивка.

Въпросните присъстващи бяха двама. Единият бе Бери. Другият бе изискан мъж на средна възраст с посивял мустак. И двамата се изненадаха при появяването му.

— Здрасти! — произнесе мистър Хоук със замах.

Бери, в качеството си на домакин, отговори.

— Здравей! — Видението, както може да се очаква, го бе стреснало малко. — Мистър Хоук!

— Хлъц-хоук — повтори Хоук в подкрепа на това твърдение.

Бери вече беше стигнал до теория, която според него покриваше фактите. Предположи, че след като е поканил преди малко лорд Ходсдън, е забравил вратата отворена, и този късен посетител, намирайки я така, е влязъл. Това можеше съвсем лесно да се случи, защото пристигането на Негова светлост така го бе изненадало, че от главата му излетяха всички други мисли. Във всеки случай, Хоук беше тук и Бери се опита да установи вежливо какво го води насам.