Милена Фучеджиева - Сексът и комунизмът

Години по-късно, когато стана писател, Лола се опита да възстанови сцената в паметта си. Беше трудно. Човек инстинктивно заличава неприятните спомени, за да може да продължи живота си максимално невредим психически, особено когато миналото му изцяло е било подчинено на страха от невидимия Голям Руски Брат и на дебнещите отвсякъде тайни и явни български подчинени. Баща й и баба й се бяха погрижили от рано да й обяснят, че никога не бива да бъде прекалено открита, казвайки какво мисли. Не се знае на кого го казва, и на свой ред той на кого ще го предаде.

Купонът беше организиран от Стенли Бичето, не от човек от гимназията - това Лола помнеше със сигурност. Сценарият на историята изглеждаше така:

Интериор - Апартамент на Коко - Нощ.

Дължина на сцената - часове.

Апартаментът на Коко е празен, родителите са заминали някъде, Коко е поканил приятелите си на купон. Поканени са и момичета, но идват само две -Софи и приятелката й Неда. Единственият външен човек, който не учи във Френската гимназия, е Стенли Бичето.

Участващи: Коко, Стенли Бичето, Митко, Стоян, Светльо, Тони, Владо, Мони, Кико, Неда, Софи.

Момчетата пристигат превъзбудени, с чанти, пълни с алкохол. Тази вечер ще се пие много. Вино, бира, водка. Идват директно от следобедни часове, облечени в сини ученически костюми, бели ризи, червени вратовръзки. Бързо махат вратовръзките и ги набутват в грозните си чанти, изписани с Deep Purple, Uriah Неер, Led Zeppelin , Pink Floyd, Grand Funk Railroad, хипи-знаци и всевъзможни абстрактни рисунки.

Бичето не е в униформа, а е в обичайното си черно облекло, тениска по тялото, подчертаваща мускулите му, черни впити джинси, черни обувки, черна като смола коса, черен бляскав поглед. Той води със себе си Неда и София, невзрачни съученички на Лола от съседната паралелка, които са известни с това, че не са известни с нищо. И двете са от добри софийски семейства, скромни, добре възпитани и разбира се - отличнички. Софи е много срамежлива и деликатна.

Животинският поглед на Бичето, съчетан с мекия му, леко безразличен глас, явно е успял да ги омае. Целува ръка на София и двете с Неда влизат смутено в апартамента на Коко. Държат по един бял карамфил, който Бичето им е купил от близката цветарница. Цветята са решили събитията в негова полза - никой не подарява цветя, освен на рожден ден.

Двете момичета са наивни до болка, до зверската болка, която София ще изпита по-късно.

Влизат срамежливо в хола. Бичето е страхотен кавалер - съблича палтата им, въвежда ги в стария, мрачен апартамент, каквито са повечето апартаменти около Френската. Уредбата е надута яко, цепи „Stormbringer“ на „Дийп Пърпъл“. Неда прави физиономия от високата музика.

БИЧЕТО (крещи): Коко, намали веднага! Дамите обичат по-спокойна музика!

Коко се подчинява безропотно, но Митко явно вече доста е пил и надува музиката обратно. Бичето отива и я намалява, онзи я засилва отново. Бичето така стисва ръката му, че Митко пребледнява от болка и отстъпва. Слага плоча с „Назарет“ и отива в кухнята унизен. Неда и София се споглеждат, София измънква, че май трябва да си ходят. Бичето я поглежда в очите така, че тя разбира, че това няма как да стане. Краката й омекват, без да разбира защо. Между краката й става необяснимо топло. София е девствена, Неда - също. Пристигат Мони и Кико; с тях мъжете стават девет, а момичетата са само две. Бичето ги наблюдава внимателно, улавяйки веднага поредното притеснено споглеждане между двете.

БИЧЕТО: Ще дойдат и другите, не се притеснявайте! Софи, какво ще пиеш?

СОФИЯ: А, нищо... аз не пия... благодаря! Може една оранжада...

Бичето вади от чантата си бутилка „Балантайнс“ - скъпо и рядко питие в соца. Никой не знае кой е баща му, но явно е „някой“, за да може синът му да носи такъв алкохол. Сяда на дивана, отвърта капачката с пукот, докато другите момчета гледат жадно. Прави властен знак на Коко за чаши, Коко носи, той налива на себе си, на Софи и Неда. Подава чашата на Софи. Тя мило клати глава. Всяко движение на Бичето излъчва власт.

СОФИЯ: Не, благодаря...

БИЧЕТО (изключително мило, гледа я в очите): Изпий едно питие с мен, моля те...

Навежда се към нея и шепти в ухото й.

БИЧЕТО: Ти си много хубаво момиче и много те харесвам, нека да е много хубаво тази вечер...

София не знае какво става с нея, изчервява се, той плъзва ръка към нея и за секунда я слага на бедрото й. За нейна изненада, не й е неприятно. Това я плаши, но и я привлича.

БИЧЕТО: Наздраве!

Другите не се впечатляват особено от сцената, Бичето си е такъв. Наливат си от своя алкохол - българска водка и българско вино, чукат се и говорят страшни тъпотии на висок глас. Гласовете им в момента мутират, някои са пъпчиви, потят се обилно, дезодорантите не са широко разпространени, става спарено, цари известна истерия.