Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

Майк Скот — когото наричат „Скоти“, за да се отличава от Майк Марккула — има едно основно задължение: да контролира Джобс. Това обикновено се осъществява чрез предпочитания от Джобс начин за провеждане на срещи — разходката.

— Целта на първата ни разходка бе да му кажа, че трябва да се къпе по-често — спомня си Скот. — Той ми отговори, че в замяна трябва да прочета книгата за вегетарианската му диета и да сваля няколко килограма.

Скот не възприема диетата и не отслабва особено, а Джобс променя съвсем слабо хигиенните си навици.

— Стив категорично отказваше да се къпе повече от веднъж седмично и твърдеше, че докато се храни здравословно, това е достатъчно — казва Марккула.

Стремежът на Джобс винаги да налага волята си и презрението му към всяка външна власт се превръщат в проблем между него и човека, който е назначен да го контролира, особено след като осъзнава, че Скот е един от малкото му познати, които нито веднъж не са отстъпвали пред капризите му.

— Състезанието между мен и Стив бе кой от двамата е по-голям инат, а аз бях доста голям — споделя Скот. — За да се справиш с него, трябваше да му стъпиш на врата, а това определено не му се нравеше.

— Никога не съм крещял на някого повече, отколкото на Скоти — признава по-късно Джобс.

Едно от първите им спречквания е по въпроса за номерата на служебните карти. Скот дава номер 1 на Возняк, а на Джобс — номер 2. Както може да се очаква, Джобс иска да е номер едно.

— Отказах да му го дам, защото така още повече щеше да навири нос — обяснява Скот.

Джобс изпада в истерия, дори плаче със сълзи. Накрая измисля решение. Иска да му дадат карта с числото 0. Скот се съгласява, но само за картата, защото „Банк ъф Америка“ изисква номерата на служителите да са естествени числа. Така Джобс остава номер 2 във фирмената ведомост.

По-късно възниква друго противоречие, надминаващо обикновената сприхавост. Джей Елиът, който е назначен от Джобс след случайна среща в един ресторант, отбелязва една необикновена черта на работодателя си:

— Той е маниакален перфекционист, има фикс-идея всеки продукт да бъде безупречен.

Майк Скот, от друга страна, никога не допуска стремежът към съвършенство да надделее над целесъобразността. Дизайнът на кутията на Apple II е само един от множеството примери. Фирма „Пантон“, която „Епъл“ използва за избора на цветовете, предлага над хиляда нюанса на бежово.

— Стив не хареса нито един от тях — удивлява се Скот. — Той искаше да направят нов нюанс и тогава се наложи да го спра.

Когато идва време да изберат окончателния дизайн на кутията, Джобс умува дни наред върху въпроса колко точно да са заоблени ъглите.

— Изобщо не ме интересуваше колко ще са заоблени — разказва Скот. — Исках просто да се вземе някакво решение.

Друг предмет на спор са работните маси. Скот иска да са в стандартен сив цвят; Джобс настоява да са в снежнобяло, по поръчка. Накрая той и Скот се спречкват пред Марккула за това, кой от двамата има право да подписва търговски поръчки. Марккула подкрепя Скот. Освен това Джобс настоява да възприемат различна политика в отношението към клиентите. Иска Apple II да има едногодишна гаранция. Скот е втрещен — стандартната гаранция е деветдесет дни. Докато спорят, Джобс отново стига до сълзи. Излизат да се разходят на паркинга, за да се успокои, и този път Скот отстъпва.

Возняк започва да се ядосва на поведението на приятеля си:

— Стив се държеше прекалено остро с хората. Аз исках фирмата ни да бъде като едно семейство, в което всички се забавляваме и споделяме радостта от това, което правим.

От своя страна Джобс смята, че Возняк никога няма да порасне:

— Беше като малко дете. Създаде страхотна версия на BASIC , но от инат не написа алгоритъма за плаваща десетична запетая, от който се нуждаехме, и затова трябваше да се споразумеем с „Майкрософт“. Просто беше прекалено неориентиран.

Отначало личните конфликти се решават лесно, най-вече защото фирмата се развива много добре. Бен Роузън, анализаторът, чиито коментари формират общественото мнение в света на информационните технологии, става пламенен почитател на Apple II . Когато един независим програмист написва първата програма за счетоводство и лични финанси за персонални компютри, VisiCalc , за известно време тя работи само на Apple II , което превръща компютъра в полезна придобивка за фирмите и домакинствата. Компанията започва да привлича влиятелни нови инвеститори. Един от първите рискови капиталисти, Артър Рок, не се впечатлява много от Джобс.