Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

С айпода Джобс преобрази музикалната индустрия. С айпада и App Store започна да трансформира всички медии — от издателската дейност и журналистиката до телевизията и киното.

„Киндъл“ на „Амазон“ показа, че електронните книги са желана стока, и така книгата се превърна в логична мишена. „Епъл“ създаде магазина iBooks , който продава електронни книги, както iTunes продава песни. В бизнес модела обаче има лека разлика. Джобс настоява песните в iTunes да се продават евтино, първоначално — по 99 цента. Джеф Безос от „Амазон“ пробва подобен подход за електронните книги, като определя максимална цена 9.99 долара. Джобс се намесва и предлага на издателите нещо, което е отказал да даде на музикалните компании. Те получават правото да определят цената на книгите си в iBooks , а „Епъл“ взема 30% от нея. Това би означавало цените да са по-високи от тези в „Амазон“. Защо му е на някого да плаща повече на „Епъл“?

— Няма да е по-висока — отговаря Джобс, когато Уолт Мосбърг му задава този въпрос на официалното представяне на iPad . — Цената ще бъде същата.

Оказва се, че е прав. В деня на представянето той ми изложи мнението си за книгите:

„Амазон“ се провали. Купуваше книги на цени на едро, но започна да ги продава под себестойността им, на 9.99 долара. Това не се хареса на издателите, защото подбиваше пазара на хартиените книги. Затова, преди „Епъл“ да излезе на сцената, някои от тях спряха да дават заглавията си на „Амазон“. Ние им казахме: „Ще действаме като агенция. Вие определяте цената, ние вземаме 30%, а клиентът плаща малко повече, но нали така или иначе това желаете.“ Освен това обаче поискахме гаранция, че ако някой друг продава същите книги по-евтино, и ние ще можем да ги пуснем на тази цена. Затова отидоха при „Амазон“ и казаха: „Или подписваме агентски договор, или няма да ви даваме книги.“

Джобс признава, че и при музиката, и при книгите се е опитал да използва и двете системи. Отказал е да сключи агентски договор с музикалните компании. Защо? Ами защото не се налага. С книгите обаче го прави:

— Ние не бяхме първите в книжния бизнес — обяснява той. — При съществуващата ситуация най-добрата стратегия бе да въведем агентския модел.

Скоро след пускането на iPad , през февруари 2010 г. Джобс отива в Ню Йорк, за да се срещне с водещи играчи от медийния бизнес. За два дни разговаря с Рупърт Мърдок, сина му Джеймс и ръководството на „Уолстрийт Джърнъл“, Артър Сълцбъргър-младши и управлението на „Ню Йорк Таймс“, представители на „Тайм“, „Форчън“ и други списания на корпорация „Тайм“.

— Много исках да помогна на качествената журналистика — разказа ми по-късно. — Не можем да разчитаме на блогърите, за да се информираме. Сега повече от всякога имаме нужда от истински репортажи и коментари. Затова с удоволствие щях да помогна на хората да създават електронни продукти и да печелят от това.

След като е успял да накара потребителите да си плащат за музиката, сега се надява да направи същото при информационните средства.

Издателите обаче гледат подозрително подадената ръка. „Епъл“ иска 30% от приходите им, но това не е най-големият проблем. По-важното е, че при тази система те вече няма да имат пряка връзка с абонатите си; вече няма да разполагат с имейл адресите и номерата на кредитните им карти, няма да могат да ги таксуват, да комуникират с тях и да им рекламират новите си продукти. Сега „Епъл“ ще контролира клиентите, ще взема парите им и ще държи информацията за тях в собствените си бази-данни. Освен това заради политиката си за защита на личните данни „Епъл“ няма да споделя с никого тази информация без изричното съгласие на клиента.

Джобс е особено заинтересован да сключи договор с „Ню Йорк Таймс“ — според него един отличен вестник, който рискува да западне, защото ръководството не намерило добър начин да печели пари от цифровото му съдържание.

— Тази година съм си поставил специалната мисия да помогна на „Таймс“, дори самите те да не искат — сподели пред мен в началото на 2010 г. — Мисля, че за цялата страна е важно да успеем.

При посещението си в Ню Йорк той отива на вечеря с 50 души от висшето ръководство на „Таймс“ в частния салон на азиатския ресторант „Прана“. (Джобс поръчва нектар от манго и вегетариански макарони, без да се интересува, че и двете неща ги няма в менюто.) Показва на сътрапезниците си айпада и обяснява колко е важно да се определи приемлива цена за цифровото съдържание. Начертава графика за възможните цени и обеми. Колко читатели биха имали, ако „Таймс“ се предлага безплатно? Това се знае, защото вестникът вече се предлага свободно в мрежата и има около двайсет милиона редовни посетители. Ами ако го направят много скъп? Това също е известно: за хартиеното копие „Таймс“ взема годишна такса от над 300 долара и има около милион абонати.