Ричард Марчинко - Свирепия III (Зелената група)

Египтяните носеха чертана на ръка карта. Бележките си бяха водили на арабски, но целта им очевидно представляваше голямо правителствено здание някъде в Кайро: И те имаха писмени искания, които Пачия крак успя да прочете — оставка на сегашния египетски президент и създаването на фундаменталистка република. Продължавах да проверявам документите. Всички носеха карти, диаграми и искания. Руснаците пътуваха за Москва. Мароканците за Фез 139 139 Град в северната част на Мароко. — Б.пр. . Френските кондоми и италианците отиваха в Женева — носеха карти на един комплекс на ООН.

Може да смятате, че тези конкретни, писмени доказателства са проява на глупост от страна на тангата, чиста измислица, за да улесним сюжета си. Е, приятели, бил съм там и със сигурност мога да ви кажа, че терористите си водят много пълни записки на всичко, което правят.

Защо анархистът, хвърлил бомбата, която убила ерцхерцог Фердинанд в Сараево през 1914 г., си е водил дневник? Защо Мао Цзе Дун си е водил бележки и дневници за своя Дълъг марш преди повече от век? Защо Организацията за освобождение на Палестина е имала през 1982 г. повече от два тона книжа — протоколи, телефонни съобщения, разписки, а дори и доклади с подробности за терористични операции, съхранявани в бункери из Западен Бейрут?

Защо? Сигурно никой не знае. Мога само да кажа, че като се започне с организациите в Салвадор и се стигне до Тамилските тигри, от Демократичния фронт за освобождение на Палестина до Червените бригади, тангата винаги записват всичко.

Може би това им създава чувство за безсмъртие. Може би оправдава действията им. Не съм психиатър и не мога да кажа.

Знам само, че работата ми се улеснява от това, че си записват нещата. Мога да науча какво мислят. Мога да надзърна в сърцата и мислите им, да намеря нещо характерно, което да използвам срещу тях.

Свързах се с Мик малко след 07,50, за да му предам списък с имена от събраните паспорти, както и друга информация, потвърждаваща първоначалните ми опасения във връзка с лагера. Казах му, че сме намерили пет кутии, но шестата е все още в неизвестност, както и лорд Брукфийлд.

Мик отговори, че Брукфийлд се намира в Англия. Върнал се преди няколко часа с петима придружители.

Бързо пресметнах. Лорд Брукфийлд използваше самолет „Гълфстрийм III“ с допълнителни горивни резервоари. Така полетният му диапазон ставаше 5800 мили. Знаех това от личен опит. В края на краищата „Червената клетка“ беше докарала гълфстрийма на „Мацуко корпорейшън“ в Щатите, след като бяхме елиминирали Хидео Икигами и върнали откраднатите ракети „Томахоук“ на Военноморските сили — всичко това би трябвало да си спомняте от „Свирепия ІІ: Червената клетка“.

Въведох няколко числа в миникомпютъра и гледах данните на екрана. Самолетите „Гълфстрийм“ летят с крейсерска скорост от 550 мили в час. Според компютъра маршрутът по въздух от Кабул до Лондон беше само 4535 мили. Дори моят бавен словашки мозък можеше да направи необходимите изчисления: седем и половина часа полет — да кажем, осем и половина, ако има насрещен вятър.

Сега часът беше 08,25. Намирахме се на земята от 19,45 предишната вечер — повече от дванадесет часа. Мамицата му, та това беше достатъчно време за Брукфийлд да отлети до дома си. Не е изключено да е спинкал в креватчето си в Хампстед, докато ние провеждахме разузнаването си на това забравено от Бога място точно в 0 часа.

Това ме стресна. Планът на Брукфийлд ставаше ясен — беше завел липсващите американци със себе си, а те възнамеряваха да нападнат американското посолство в Лондон. Налични доказателства ли? — Няма. Инстинкт? — Абсолютен. Трябваше да е така. Обадих се на Мик. Казах му, че Брукфийлд планира да нападне американското посолство и че Мик трябва да направи необходимото и да вземе незабавно предпазни мерки. Почти ми се стори, че чувам задавеното му преглъщане от другия край, когато приключих с излъчването. Отговори ми „Разбрано, разбрано“ — и радиото млъкна.

Доста работа го чакаше през следващите няколко часа, но това важеше и за мен.

След като приключих с плановете си, пуснах Гризача, Пачия крак и Уондър в действие. Минирахме телата с експлозиви и гранати, поставихме няколко изобретателно измислени капана и импровизирани експлозивни устройства за в случай, че някой прояви любопитство.

След всичко това ние шестимата изкопахме дупка с размери четири и половина на шест метра и дълбочина два метра и половина. Внимателно положихме кутиите с BA-PP3/I в средата. След това домъкнахме торбите с опиум от колибата и ги натрупахме върху тях. Намерихме едно строшено пале, с което натъпкахме всичко колкото можахме по-добре.