Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

За пръв път Хинтън и Краули разговаряха, а не крещяха един на друг. Краули беше въздържан по отношение на това да продължат по следата като каза, че така ще се отдалечат още повече от пътя, и настояваше да се върнат обратно, преди да са се изгубили. Хинтън призна, че се намират на много мили разстояние от пътя, но твърдеше, че следите, оставени от стадото, са твърде обнадеждаващи.

Най-накрая двамата се съгласиха да открият овцете и да огледат обстановката, и ако имаше някаква причина, която не им позволява да откраднат стадото, да се върнат обратно.

Следите, които бяха оставили овцете, водеха към дълбок пояс от чемширови дървета. От другата страна на гората, стадото е било подкарано нагоре през скалиста и гола планина, разположена в посока изток-запад. Докато яздеше по билото й, Александра проучваше терена пред себе си и видя къде се намира стадото. Далеч на север тя забеляза неясно петно от прах на хоризонта.

На разбойниците им трябваха четири дни монотонна езда по следите на стадото, за да открият онова, което Александра бе разбрала за миг от върха на планината. Първоначално следата водеше на север до няколкостотин акра савана, в центъра на която, се намираше колиба и огромна, добре направена кошара от колове и храсти. Тук овцете бяха пасли известно време. След като изгубиха един ден в търсене, разбойниците откриха следата, по която стадото беше прехвърлено на друго пасбище на изток. Оттам овцете отново бяха преместени на северозапад.

На четвъртия ден следобед, Хинтън поведе групата през коритото на едно пресъхнало дере и сетне нагоре по гористия склон от отсрещната му страна. Между дърветата на върха на хълма, той дръпна юздите на конете и даде знак с ръка на другите да спрат. Пред тях се простираше долина, дълга около три мили и почти една миля широка, по която пасеше стадото. Краули и Снайвли се приближиха към Хинтън и тримата заоглеждаха стадото, обсъждайки го.

Александра се наклоняваше ту на едната, ту на другата страна, като се мъчеше да види нещо между дърветата. На отсрещната страна на долината, на върха на един хълм, се намираше друга голяма и стабилна кошара, а в сянката на дърветата от едната страна на хълма имаше колиба и водоем, заобиколен от високи дървета. Под кошарата се виждаше широка ивица гола земя, изпотъпкана от овцете, които минаваха на път за пасбищата.

Овцете бяха разпръснати на групички из цялата долина, заобиколени от около десетина кучета. Три коня пасяха върху малка могила, като два от тях бяха спънати, а другия оседлан. Близо до конете, на земята беше седнал един човек и тревогата на Александра нарасна, когато проточила врат, прегледа цялата долина. Въпреки че стадото беше огромно, по всичко личеше, че с него се занимава само един овцевъд.

Разбойниците бяха стигнали до същия извод и Краули злорадо отбеляза:

— Това е стадото, което търсим, Хинтън. Далече е от други стада и е най-голямото, което сме виждали, а освен това, има само един овчар.

— От тук не виждам друг, освен него — съгласи се предпазливо Хинтън. — Нека се приближим пеша и да огледаме по-добре.

След като завързаха конете, Александра последва мъжете надолу по хълма, като заобиколиха долината откъм страната на стадото. Когато дърветата се разредиха, Хинтън ги поведе към стадото през най-гъстите храсталаци върху склона и на няколкостотин ярда от него спряха.

От по-ниско долината се виждаше съвсем ясно, до най-малките подробности и Александра забеляза, че със стадото наистина имаше само един овцевъд. Разбойниците отбелязаха този факт доволни и настървени и започнаха да обсъждат как ще откраднат овцете.

— Ще си направим бивак до пресъхналото дере, от другата страна на хълма — каза Хинтън, — след това ще изчакаме и ще нападнем малко преди изгрев-слънце. Тогава ще ни бъде по-лесно да се справим с него, а и вероятността някой от нас да бъде застрелян е по-малка. Освен това, овцете ще бъдат в кошарата и ще ни бъде по-лесно да се справим и с тях.

Докато мъжете разговаряха, Александра наблюдаваше кучетата. Докато тя и разбойниците бяха слизали надолу по склона, кучетата седяха или лежаха на земята, наблюдавайки овцете. Сега онези от тях, които се намираха най-близо до стадото дишаха неспокойно, поглеждаха над овцете и към храстите, където се криеха тя и разбойниците. Тя се надяваше, че те ще излаят предупредително, но те продължиха само да се движат и да се оглеждат.

Овцевъдът се изправи, като пъхна под мишница двуцевката си. Той освободи спънатите два коня, сетне ги поведе с въжетата към оседлания кон и се качи на него. Обиколи отстрани стадото, насочи се към горната част на долината, след това размота дълъг камшик и го размаха, като звукът от силното му свистене прозвуча като изстрел от пушка.