Антуан Сент-Экзюпери - Цитадела

Ето защо, затворен в мълчанието на моята обич, се отправих да наблюдавам хората в моя град. С желанието да го проумея.

(Бележка за по-късно: Да не се мисли, че едно предубеждение е отправна точка при избора на взаимоотношението между дейностите. Тук разумът няма нищо общо. Защото ти не изграждаш едно тяло от някакъв сбор от съставни части, а посяваш една семчица и точно определен сбор се появява от нея. И от качеството на твоята любов сама разумно ще се породи пропорцията, която предварително ще бъде невидима за теб, освен в глупавия език на логиците, историците и критиците, които ще ти покажат парчетата и как би могъл да уголемиш едното за сметка на другото, доказвайки лесно, че по-скоро това тук трябва да се уголеми, отколкото другото, макар че те също тъй добре биха могли да установят обратното, защото ако измислиш образа на готварниците и този на танцовата зала, не съществува теглилка, за да ти отдели важността на едното или на другото. Причината е, че езикът ти се изпразва от смисъл от момента, в който предрешаваш бъдещето. Да градиш бъдещето значи да градиш настоящето. То е да вдъхнеш едно желание, свързвайки го с днешния ден. Което е от днес за утре. А не реалност на действията, които имат смисъл само за утре. Защото ако твоят организъм се изтръгне от настоящето, той умира. Животът, който е приспособяване към настоящето и непрекъснатост в настоящето, почива върху безбройни връзки, които езикът не може да обхване. Равновесието се състои от хиляди равновесия. И са така свързани, че отнемеш ли едно-единствено от тях в резултат на абстрактна демонстрация, както е при слона, който е грамадна конструкция и все пак, ако му прережеш един-единствен кръвоносен съд, ще умре. Тук съвсем не става дума за желание да не променяш нищо. Защото можеш да променяш всичко. И от някоя хълмиста равнина да направиш кедрова плантация. Ала е важно не да изграждаш кедри, а да посееш семена. И във всеки момент самата семчица или това, което ще покълне от нея, ще бъде в равновесие в настоящето.)

Но съществуват много ъгли, под които могат да се видят нещата. И ако аз избера планината, която разделя хората съобразно с правото им на запаси, вероятно е да се разгневя в съгласие с моята справедливост. Но е вероятно също така моята справедливост да е различна от друга планина, която другояче би разделила хората. И аз бих искал да бъде въздадена всяка справедливост. Затова наредих да наблюдават хората.

(Защото изобщо не съществува една справедливост, а безкрайно много на брой. И аз мога добре да извърша възрастово деление, за да възнаградя моите генерали, като направя така, че да растат почестите и задълженията им. Но също мога да им разреша почивка, която се увеличава с годините, като ги разтоваря от задълженията им и ги възложа на млади плещи. И мога да съдя от гледна точка на империята. И мога да съдя съгласно с правата на отделната личност или, през нея, против нея, с оглед на човека.)

И ако, вземайки под внимание йерархията в моята армия, държа да преценя нейната справедливост, ето че се оказвам хванат в мрежа от неразрешими противоречия. Защото съществуват заслугите, способностите, благото на империята. И винаги ще намеря скала с неоспоримо качество, която ще ми докаже грешката ми в зависимост от някоя друга. Следователно малко ме смущава, че някой ми посочва наличието на очевиден устав, съгласно който решенията ми са чудовищни, знаейки предварително, че каквото и да направя, ще бъде така, и че е важно малко да се претегли, малко да се помогне на истината да узрее, за да я постигнем не в думите, а в тежестта й.

(Тук може да се говори за силовите линии.)

Следователно смятах за безполезно да вниквам в моя град от гледна точка на облагодетелствуваните. Защото всички могат да бъдат подложени на критика. И проблемът ми изобщо не се състоеше в това. Или по-точно, така поставен, минаваше на втори план. Понеже желая облагодетелствуваните да бъдат облагородени, а не покварени от ползването на благата. Но за мен е важно преди всичко лицето на моя град.

И тъй тръгнах да се разхождам, придружен от един лейтенант, който задаваше въпроси на минувачите.

— С какво се занимаваш? — питаше той случайно срещнатите един по един.

— Аз съм дърводелец — отговаряше този тук.

— Аз съм земеделец — отвръщаше друг.

— Аз съм ковач — казваше трети.

— Аз съм пастир — додаваше четвърти.

Или дълбая кладенци. Или лекувам болните. Или пиша вместо тези, които не могат да пишат. Или съм касапин. Или изковавам подноси за чай. Или тъка платна. Или шия дрехи. Или…