Линкольн Чайлд - По пътя на отмъщението (Два гроба)

Докторът хвърли последен раздразнен поглед на Пендъргаст, обърна се и излезе, следван от колегата си, който беше довел Д’Агоста.

Пендъргаст се обърна към Д’Агоста, сякаш го е забелязал едва сега.

— Винсънт.

Д’Агоста бързо приближи леглото.

— Пендъргаст. Боже мой. Толкова съжалявам…

— Защо не си с Констанс?

— Тя е на сигурно място. „Маунт Мърси“ са удвоили мерките за безопасност. Трябваше да… — Млъкна за момент, за да се овладее. — Да видя как си.

— Много шум за нищо, благодаря. — Пендъргаст махна тръбичката от носа си, извади иглата на системата от лакътя и свали маншета на апарата за кръвно и пулсоксиметъра. После отметна чаршафа и се надигна. Движенията му бяха бавни, почти механични. Д’Агоста виждаше, че агентът се държи единствено благодарение на желязната си воля.

— Адски се надявам да не си решил наистина да напускаш.

Пендъргаст се обърна да го погледне отново и огънят в очите му — като свирепи живи въглени на иначе мъртвото лице — моментално накара Д’Агоста да си затвори устата.

— А как е Проктър? — попита Пендъргаст, докато спускаше краката си на пода.

— Казват, че е добре. Като се има предвид положението. Няколко счупени ребра там, където куршумите са улучили бронежилетката.

— Джъдсън?

Д’Агоста поклати глава.

— Дай ми дрехите — каза Пендъргаст и кимна към шкафа.

Д’Агоста се поколеба, даде си сметка, че е безсмислено да възразява, и му ги донесе.

Пендъргаст се изправи, като се мръщеше, олюля се едва забележимо, но запази равновесие. Д’Агоста му подаде дрехите и той дръпна завесата.

— Имаш ли представа какво все пак стана в парка? — попита Д’Агоста завесата. — В новините се говори само за това. Петима мъртви, пълна касапница.

— Нямам време за обяснения.

— Съжалявам, но няма да излезеш оттук, без да ми кажеш. — И извади бележника си.

— Добре тогава. Ще говоря, докато се обличам. И после се махам оттук.

Д’Агоста сви рамене. Щеше да изкопчи всичко възможно.

— Беше внимателно — изключително внимателно — планирано отвличане. Убиха Джъдсън и отвлякоха жена ми.

— Кои?

— Тайна група нацисти или потомци на нацисти, наречена Der Bund.

— Нацисти? Господи, защо?

— Не зная какви са мотивите им.

— Искам подробности какво точно се случи.

Пендъргаст заговори зад завесата:

— Отидох да посрещна Джъдсън и Хелън при навеса за лодки, за да взема Хелън и да я скрия от организацията. Пристигнаха в шест, както се бяхме разбрали. Бързо се усетих, че са ни устроили капан. Един от хората при езерото беше подозрителен. Не разбираше абсолютно нищо от модели на лодки и беше нервен — потеше се, а беше хладно. Насочих пистолет към него и му наредих да стане. Това ускори нещата.

Д’Агоста си водеше бележки.

— Колко бяха нападателите?

Пауза.

— Най-малко седем. Онзи с лодката. Двама влюбени на една пейка — те убиха Джъдсън. Един представящ се за бездомник, който простреля Проктър. Вашите криминалисти сигурно вече са реконструирали престрелката. Имаше още най-малко трима — двама бегачи, които отвлякоха Хелън, докато се опитваше да избяга, и шофьорът на таксито, в което я напъхаха.

Излезе иззад завесата. Обикновено безупречният му костюм беше пълна развалина — сакото бе цялото в петна от трева, единият крачол бе разкъсан и покрит с коричка засъхнала кръв. Погледна Д’Агоста, докато си оправяше вратовръзката.

— Довиждане, Винсънт.

— Чакай. Откъде онези… Bund са научили за срещата ви?

— Отличен въпрос.

Пендъргаст взе металния бастун и се обърна към вратата. Д’Агоста го хвана за ръката.

— Пълна лудост е да си тръгваш така. Мога ли да ти помогна с нещо?

— Да. — Пендъргаст взе бележника и химикалката от ръката на Д’Агоста, отвори го и бързо надраска нещо. — Това е номерът на таксито, с което отвлякоха Хелън. Успях да го запомня без последните две цифри. Направи всичко по силите си да го откриеш. Това е телефонът на фирмата, но предполагам, че няма да свърши никаква работа.

Д’Агоста си взе бележника.

— Дадено.

— Обяви Хелън за издирване. Може да се окаже трудно, тъй като официално се води мъртва, но въпреки това го направи. Ще ти дам снимка. Правена е преди петнайсет години, така че използвай софтуер за състаряване.

— Нещо друго?

Пендъргаст рязко поклати глава.

— Просто намери колата . — И без да каже нищо друго, излезе и закуцука по коридора, като постепенно ускоряваше крачка.

Двайсет и два часа по-късно