Линкольн Чайлд - По пътя на отмъщението (Два гроба)

Мъжът седна.

— Имам само един въпрос. Отговорете, и ще ви оставя.

Нещо в тона му леко смути Вебер и го накара да се поколебае.

— И какъв е този въпрос?

— Къде е Хелън Пендъргаст?

„Невъзможно“ — помисли си Вебер и каза на глас:

— Нямам представа за какво говорите.

— Вие сте собственикът на един склад в щата Ню Йорк. Именно от него е започнала операцията по отвличането на Хелън Пендъргаст.

— Това са пълни безсмислици. И тъй като изглежда, че не става дума за бизнес, боя се, че ще се наложи да ви помоля да напуснете, господин…? — Докато говореше, Вебер много небрежно отвори централното чекмедже на бюрото си и бръкна вътре.

— Пендъргаст — каза непознатият. — Алойзиъс Пендъргаст.

Вебер извади беретата, но мъжът сякаш беше прочел мислите му, защото още преди той да успее да насочи пистолета, замахна и го изби от ръката му. Беретата тупна на пода. Насочил към Вебер собственото си оръжие, което се бе материализирало от нищото, мъжът стана, взе беретата, пъхна я в джоба си, върна се на мястото си и спокойно предложи:

— Да опитаме отново?

— Нямам какво да ви кажа — отвърна Вебер.

Мъжът, нарекъл се Пендъргаст, претегли пистолета в ръката си.

— Наистина ли сте безразличен към собствения си живот?

Вебер имаше много добър опит с техниките на разпит — както с провеждането им, така и с устояването на разпит. Освен това беше обучен и как трябва да се държи един човек с по-висша кръв и произход.

— Не се боя да умра за онова, в което вярвам.

— Значи сме двама. — Мъжът замълча, сякаш обмисляше нещо. — И в какво по-точно вярвате?

Вебер просто се усмихна.

Пендъргаст отново огледа офиса и накрая погледът му се върна към Вебер.

— Доста добър костюм носите.

Въпреки насочения към него голям „Колт“ Вебер се чувстваше абсолютно спокоен и се владееше отлично.

— Благодаря.

— Да не би случайно да е на Харди Еймис? Може да се окаже, че посещаваме един и същи шивач.

— Уви, не. Тейлър и Мъртън, само на няколко номера надолу по Савил Роу от Еймис.

— Виждам, че и двамата сме любители на доброто облекло. Предполагам, че сходните ни интереси продължават и отвъд костюмите. Например да вземем вратовръзките. — Пендъргаст погали своята. — Преди обикновено залитах по ръчно направени парижки вратовръзки като тези на Шарве, напоследък предпочитам Джей Кос. Като тази, която нося в момента. Двеста долара не са малко пари, но по мое мнение си заслужава всеки цент. — Усмихна се на Вебер. — А кой прави вашите вратовръзки?

Ако това беше някаква нова техника на разпит, нямаше да проработи, помисли си Вебер.

— Бриони — отвърна той.

— Бриони — повтори Пендъргаст. — Добра е. Отлична изработка.

Внезапно — и отново със скорост, която напомняше по-скоро на експлозия, отколкото на движение — Пендъргаст изхвърча от стола си, прескочи бюрото и сграбчи Вебер за гърлото. Помъкна го назад с шокираща сила, вдигна най-близкия прозорец и засили съпротивляващия се Вебер към него. В ужаса си Вебер се вкопчи в рамката от двете страни. Чуваше трафика на Пийчтри стрийт двайсет етажа по-долу, усещаше издигащия се въздух.

— Обичам прозорците на тези стари небостъргачи — рече Пендъргаст. — Дори могат да се отварят. И бяхте прав за гледката.

Вебер се беше вкопчил отчаяно в рамката на прозореца, задъхан от ужас.

Пендъргаст замахна и стовари дръжката на пистолета върху пръстите на лявата му ръка, чупейки кости, после и върху дясната. Вебер изкрещя и усети как полита назад в пустотата; размахваше безпомощно ръце, с крака все още на перваза. Пендъргаст спря падането му, като го сграбчи за вратовръзката и го задържа с протегната ръка.

Вебер трескаво стегна мускулите на бедрата си, за да се задържи; хриптеше и се дърпаше.

— Човек винаги трябва да познава гардероба си, както и ограниченията му — с все така небрежен тон продължи Пендъргаст. — Например моите вратовръзки на Джей Кос са от сгъната седем пъти италианска коприна. Колкото прекрасни, толкова и здрави.

И грубо дръпна вратовръзката му. Вебер изпъшка, когато единият му крак се изплъзна от перваза. Трескаво задрапа да намери опора. Опита се да заговори, но вратовръзката го задушаваше.

— Други производители понякога решават да правят икономии или да карат през пръсти — продължи Пендъргаст. — Нали се сещате — само един бод, само две сгъвания. — Отново дръпна вратовръзката. — Затова искам да съм сигурен в качеството на вашата вратовръзка, преди да задам отново въпроса си.