Брент Уикс - Заслепяващият нож

Обърна се, след като той си тръгна по пътя, притегли и откъсна маяка от главата му. Ако беше умна, трябваше тутакси да се махне оттук, но не можа да се сдържи да не потърси с поглед жената сред пазара.

Не беше трудно да я засече. Маякът все още светеше на главата й, макар вече да се разпадаше, и кожата й беше толкова пребледняла, че издаваше лекия чаенозелен оттенък на човек, притеглял от дълго време. Беше взела динята, но я изтърва. Усмихна се, сякаш изненадана и объркана, но се раздвижи само половината й лице. Тя се олюля и изведнъж падна.

Двама души наблизо се ухилиха и се изкискаха. Но жената не стана. Започна да се тресе. Мозъчен удар.

Усмивките изчезнаха и към нея затичаха хора.

— Помощ! Лекари! — извика някой.

Страх прониза Тея. Милостиви Оролам, какво беше видяла току-що?

Великата зала на Хромария всяка седмица се превръщаше в място за преклонение. Всеки ученик, притеглящ или не, беше длъжен да присъства. Кип се дотътри до мястото си на пейката между Бен-хадад и Тея. Бен-хадад смъкна цветните лещи на странните си очила и се зазяпа по белия мрамор на арките и многоцветните стъклени панели на прозорците на централния купол.

Кип беше твърде погълнат от случващото се на партера, за да разглежда сцените на цветното стъкло над тях.

— И какво правим сега? — попита той.

— Мм? — попита разсеяно Бен-хадад.

— Слушаме — отвърна Тея. Тонът й беше рязък, сдържан, необичаен за нея. — Това е втората седмица на цикъла, тъй че мисля, че ще говори лично Синия.

— О, не! — изпъшка Бен-хадад. — Той е най-лошият. Чух от един от мъждивците, че миналата година на деня на Синия е проповядвал Гавин Гайл и бил възхитителен. Но най-ужасно е името му.

— Клитос Сини — каза Кип. Прониза го страх. Неговата цел.

— Старае се да говори много учено, защото смята, че така трябва да са сините, но съм чувала, че истинските учени му се подиграват.

На Кип му беше все едно, макар да се надяваше, че ще може да изпита неприязън към човека, когото се бе заклел да унищожи. Щеше да е първата възможност да види лично Клитос Сини. Усети, че сърцето му се е разтуптяло.

Великата зала бавно се запълваше с хора, дошли в последната минута преди обед. Докато хората все още продължаваха да прииждат, от трапа, скрит близо до предната стена, се извиси ниско хорово песнопение.

— Какво е това? — прошепна Кип.

— Хорът на подчервените мъже — отвърна Бен-хадад, все така зазяпан нагоре в светлината, струяща през прозорците на купола.

— Шшт — рече Тея, заслушана в музиката. Раздразнено.

— Защо сините не си правят тяхна си музика? — попита Кип.

— Не знам. — Бен-хадад изведнъж се ухили и откъсна очи от тавана. — Подчервените винаги са страстни, разбира се, но мъжете почти винаги са стерилни. И двете неща ги правят доста популярни сред дамите.

— При това музикално надарените не нараняват — каза сърдито Тея.

— Какво? — попита Кип. — Защо?

Веждите на Бен-хадад подскочиха нагоре.

— Ами, Кип, баща ти не ти ли е обяснил Седемдесетте начина на мъжа с девицата? — попита Тея.

— Нямах това предвид. Исках да… — О, тя го знаеше. Ухили се, щом той се изчерви.

„Седемдесет!“

Тя омекна и заговори тихо:

— Никой не знае защо са стерилни. Просто е част от тяхното бреме и тяхната жертва към Оролам.

— Шшт! — каза раздразнено едно момиче в редицата пред тях.

Хорът поде нова песен и този път се включиха още много хора. Кип нямаше представа какво казват. Можеше само да предположи, че е архаичен парийски. Беше красиво обаче и той се радваше, че не разбира нито дума. Можеше да се потопи в чистата музика.

Два големи прозореца на купола изведнъж грейнаха със светлина, по-ярка от обедното слънце. Кип предположи, че са завъртели две от големите огледала на другите кули и са ги обърнали към Великата зала, която имаше цяла кула над себе си, разбира се, тъй че не можеше да пропуска светлина право отгоре. Чрез огледалата обаче вкарваха светлината на Оролам при народа му.

Имаше още песнопения, а след това — процесия от мъже и жени в сини халати, някои люшкаха кадилници, пълни с димящ тамян. Кип видя как Клитос Сини, със син копринен халат с висока колосана яка и странна синя шапка, мина на няколко крачки от него. Изглеждаше неловко, сякаш едва издържаше всичко това.

Не му хареса.

Оролам, седемдесет начина? Кип можеше да си представи не повече от два.

Кого можеше да попита за такова нещо? Щяха да му се изсмеят като на последния дръвник.