Брент Уикс - Заслепяващият нож

Тея пресрещна Кип преди да стигне до списъците.

— Имаме огледален наряд, синята кула.

— Какво? — попита Кип.

— Не беше тук за седмицата по ориентиране, когато ни показват как стават нещата. Не знаеш нищо — каза Тея. — Тъй че смених дежурствата с друг. Ще сме в един екип цялата седмица.

— Наистина ли? — Беше като лъч нормалност, пробил черните облаци на пълното му неведение.

Понечи да й благодари, но тя го изпревари:

— Не. Недей.

— Исках да…

— Не го правя заради теб. Партньорите често трябва да споделят наказания. Наказанията обикновено означават, че пропускаш урок. Тъй че ако оплескаш нещата, това влошава шансовете ми да вляза в Черната гвардия.

Страхотно. Още нещо, за което да се чувства виновен.

Тея го отведе до един от асансьорите, където зачакаха с още петдесетина ученици. Днес косата й не беше вързана отзад и Кип се почувства глупаво, че я беше сбъркал с момче. Тъпак.

Зачуди се какво ли прави Лив. Зачуди се дали изобщо е жива. Глупава тревога. Тя сигурно точно сега убиваше хора. Кип беше стоял там, в навечерието на битката за Гаристън. Беше чул всички лъжи на Цветния принц и беше разбрал какво представляват: размазани фрази, клевети и полуистини. Възвишени приказки, предназначени да прикрият страхливост.

Магията имаше тежка цена. Правеше човека господар на света за едно-две десетилетия, а след това го завладяваше. Притеглящите полудяваха. Когато полудееха изключително могъщи хора, те застрашаваха всички. Убиването им не беше хубаво, но беше необходимо.

Цветния принц бе казал: „Няма да убием родителите си, които са служили години наред!“ Имаше предвид: „Няма да умра, когато дойде моят ред. Искам всичките привилегии, които са ни достъпни заради дарбите ни, но не искам да платя цената.“ Кип беше разбрал това, а нали уж Кип беше тъпак. Защо Лив не го беше разбрала?

След няколко минути двамата с Тея се качиха на асансьора с още двайсетина ученици.

— Имаме късмет — каза Тея. — Огледалата са отегчителни, но когато трябва да прекараш цяла сутрин на противотежестите и после отидеш на пробите за Черната гвардия и едва можеш да си вдигнеш ръцете? Ужасно е.

— Благодаря, че ми каза — подхвърли един ученик. Кип си помисли, че май го е виждал в класа за Черната гвардия. Феркуди ли се казваше? — Изкарах цяла седмица на противотежестите.

— Ще те заместим — каза Тея.

— Ти ли?

— А, не — отвърна тя. Всички се засмяха.

Асансьорът спря някъде на средата на кулата и почти всички ученици се изсипаха навън, за да минат по пътеките. Кип и Тея тръгнаха с тях.

Шестте външни кули на Хромария бяха свързани с централната с пътеки, които висяха високо във въздуха. Кип беше минал веднъж по един от тези мостове. Знаеше, че са безопасни.

В края на краищата Хромарият нямаше да изложи притеглящи на риск, нали?

Преглътна и тръгна след Тея.

Синята кула бе облицована със син луксин, нарязан на фасети, тъй че цялата повърхност блестеше на слънцето като милион сапфири. Щеше да е секващо дъха, ако на Кип му беше останал някакъв дъх.

— Не обичаш височини, нали? — попита Тея, след като минаха.

— Не са ми любими — призна Кип.

— Няма да ти е много забавно тогава.

Кип се усмихна с усилие.

— Неприятен опит ли имаш? — попита Тея. — С височини?

— Една дебела дама убиец се опита да ме хвърли от жълтата кула — каза Кип.

Тя го изгледа недоверчиво.

— Виж, ако не обичаш височини, няма проблем. Не се заяждам. Просто попитах.

Кип отвори уста, но не каза нищо.

Бяха ли открили изобщо кой искаше смъртта му?

И да бяха, никой не му беше казал. Което му напомни за черногвардейския му ескорт — все още нямаше такъв. Създаваше му усещането — отново, — че косвено е въвлечен в „голямата игра“. Някой се беше опитал да го убие. Никой не бе обяснил защо. Имаше черногвардейски ескорт. Черногвардейският ескорт беше оттеглен и никой дори не беше помислил да му обясни защо.

„Иди да си играеш в ъгъла и не досаждай на възрастните, Кип.“

Взеха асансьора на синята кула до върха. Имаше голяма здрава врата и хубав коридор.

— Другата половина на най-горния етаж е за сатрапи, благородници и религиозни празненства — обясни Тея. — На Слънцеднев целият етаж се върти, тъй че тяхната половина да е срещу слънцето.

Зад здравата врата имаше помещение, пълно със зъбни колелета, скрипци, въжета, пясъчни часовници и камбани, имаше и огромни прозорци. Беше толкова ярко, че за миг Кип се заслепи. Тея му подаде големи кръгли очила със затъмнени лещи. Щом си ги сложи, можеше отново да вижда.