Брент Уикс - Заслепяващият нож

С подчервеното трудно се различаваха подробности или Кип просто беше тромав, защото единият му крак стъпи на някакви книги и огризки от ябълки. Кип се подхлъзна, падна и изпусна кинжала.

Скочи отново на крака. Невидимият мъж вече беше много видим, пльоснал се на пода с разперени ръце и неподвижен, кинжалът на Кип стърчеше от гърдите му.

Кип се огледа трескаво. Янус имаше хиляда мускета тука. Защо не можеше да намери някой от тях сега? Не видя нещо да гори, макар че миришеше на пушек. Надуши също така смолистата свежа кедрова миризма на зелен луксин. Бяха изгасили огньовете с луксин. Огньове. Янус Бориг беше казала, че е сложила капани на картите горе. Да беше сложила и тук, долу.

— Вокс? — извика женски глас от горния етаж. — Какво стана?

Кип измъкна кинжала от гърдите на мъртвия и тръгна нагоре по стъпалата, крадешком като носорог, паднал върху кош с порцелан. Жената стоеше при стената с карти, смъкваше ги и ги редеше в дървено сандъче с прегради, но когато Кип се появи пред очите й, пусна сандъчето на масата и придърпа наметалото около себе си.

Без да се усети, Кип беше оставил очите си да се върнат към нормално зрение. Зърна за миг горната стая. Янус Бориг лежеше до писалището си, мъртва. Един гладък участък от стената беше разбит и се виждаше скривалището, където трябваше да е държала карти или други съкровища, а половината стена беше гола.

Блещукането тръгна към него и той настрои очите си. Невидимата жена се превърна в топло сияние — идваше бързо към него, като вдигна меча си в последната секунда.

Тези убийци явно бяха свикнали на лесни жертви, защото когато Кип отскочи настрани, тя беше толкова изненадана, че дори не се опита да реагира. Кип се завъртя рязко, скочи покрай нея и замахна.

Кинжалът му забърса нещо и се вряза. Кип си помисли — надяваше се, — че е шията й. Присви се насред стаята.

— Ти си подчервен — изсъска жената. — Мразя подчервените. — Фигурата й заблещука и тя отново стана видима. Беше дребна, с руса коса и светла кожа, сини очи, станали почти зелени от притеглянето. Тесни очи, лице на невестулка. Косата й беше прибрана на две плитки — едната срязана наполовина от кинжала.

Жената извади пистолет.

Кип дръпна рязко столчето на Янус и го запокити към убийцата. Тя скочи настрани, но вече беше дръпнала спусъка. Пистолетът изгърмя, малката стая подсили звука. Оловното топче рикошира от стената.

Жената изруга и се хвана за крака. Или беше ударена от куршума, или се преструваше. Кип нямаше представа колко лошо може да е ранена. Тя хвърли пистолета по него, не улучи и го нападна с късия си меч.

Оръжието й изобщо не беше за фехтовка. Бе късо и широко, предназначено за промушване на нищо неподозираща жертва, така че едно промушване да е смъртоносно. Оръжието на Кип беше почти със същата дължина, но по-тясно, по-остро и го държеше много по-лош боец и много по-голяма мишена.

Но жената беше ранена. Кип влезе в стойка за бой с ножове, докато се мъчеше да си спомни всичко, което му бяха казвали треньорите. Убийцата можеше да се преструва, че раната й е по-лоша, отколкото беше наистина, за да го подмами да направи нещо глупаво.

Търпение. Ако беше ранена, щеше да опита нещо безразсъдно, за да приключи боя бързо.

— Всеки момент ще дойдат хора — каза Кип. — Може би ще е по-добре да…

Тя замахна към него, но той отби късия й меч настрани и я удари в лицето с лявата си ръка. Добър удар, макар да го заболя. Тя залитна и се олюля на ранения си крак.

Ако беше продължил след този удар, можеше да приключи боя веднага, но беше предпазлив — боеше се, че жената го заблуждава.

Тя се съвзе — от носа й течеше кръв — и залитна. Може би преигра малко със залитането.

— Всеки капитан на стражата на пет карета наоколо е подкупен — каза му. — А и чуй какво става навън.

Кип не беше сигурен за какво му говори. А, бурята и гръмотевиците.

— Това означава, че никой, който е чул изстрелите, няма да си помисли нищо. Ще умреш тук, огнено момче.

— Защо ги убихте? — попита Кип. Печелеше време. Виждаше кървавото петно, разширяващо се на тъмните й панталони. Рикошетът я беше поразил.

Във война няма измами. Има само оцелели и жертви. Треньор Фиск им беше набивал тези уроци в главите. Черногвардейците не се учеха да се дуелират. Учеха се да убиват.

Кип не беше добър боец с нож, но беше по-силен от тази жена, особено след като загубата на кръв я изтощаваше. Бавното им кръжене из стаята го беше върнало на ръка разстояние от столчето.