Брент Уикс - Заслепяващият нож

— Изгаряния — промълви тихо Тея.

Магистра Мартаенс изведнъж отново стана спокойна.

— Срещнах я веднъж, знаеш ли. Бялата. Тя се извини. Каза, че притеглящите се отнасят към притеглящи парил така, както лишените се отнасят към всички притеглящи. Каза, че действа за преодоляването на това, но че ще е усилие за няколко поколения. Добра жена. Да не си посмяла да проваляш работата й с глупави слухове. Може никога да нямаме такава приятелка в Хромария отново. Това е нещо по-голямо от теб и мен. Това е за бъдещите поколения. Твоята господарка вече ми зададе всевъзможни въпроси и трябваше да лъжа по хиляда начина, за да я убедя, че си била заблудена. Следващия път, когато се срещнеш с нея, й кажи, че точно преди да отидеш да я видиш отново си видяла парил. Опиши го като резка, но не от човек, а че просто се е образувала от въздуха. Бъди объркана, а ако попита, й кажи, че все още не си ме питала за това, но ще го направиш. Че не си ми казала нищо за мъртвата жена. Аз й казах, че на притеглящите парил често им се привиждат резки, че това е страничен ефект от притеглянето ни. Трябва да я накараш да повярва. Защото иначе нашият вид отново ще бъде прочистен.

— Да, учителко.

— Тогава да се залавяме за работа. Искам да видя колко далече можеш да поставиш маяк и колко стегнат лъч можеш да използваш, за да видиш през облекло — каза магистра Мартаенс.

— Магистра, как действа все пак? — попита Тея. — В смисъл, как се предполага, че действа? Никога няма да говоря повече за това, обещавам, но моля ви.

Жената отново присви тънките си устни. Отново се огледа предпазливо.

— В измислиците, ако е имала знанието и огромна воля, една притегляща можела да направи парила не само твърд, но и да го направи на игла, толкова тънка, че човек, да не усети убождането. След това притеглящата прави камъче в кръвта на жертвата си и го пуска. Предполага се, че това рано или късно причинява удар — апоплексия, както го наричат лекарите. Но няма никаква причина парилът да нарани някого. Аз самата съм се порязвала и съм докосвала парил до кръвта си. Не е отровен.

— Но вие описвате точно това, което се случи! — каза Тея. Жената я изгледа гневно и тя сниши глас. — Съжалявам.

— Повтарям ти: просто си се объркала. Халюцинациите не са нещо необичайно сред изтощени притеглящи. На нас, работещите със светлина, често ни се привиждат странни неща.

Тея се постара да запази почтителен тон.

— Магистра, моята господарка смята ли, че това е възможно? На вас ли вярва, или на мен? Иска ли да направя това на някого?

Магистра Мартаенс изглеждаше все едно е глътнала вкиснато вино.

— Знам две неща за господарката ти. Повече я интересува кого може да вкара в леглото си, отколкото прашните томове в забранени библиотеки, за достъпа до които трябва да плати цяло състояние. Опасното знание често е прикрито под тромави изречения и мъгляви думи. Тя няма търпението да рови в загадки. Всички са чували глупави истории за тъмни притеглящи и нощни тъкачи. Никой вече не знае, че тези истории са за нас. Ето защо наш дълг е да не им го напомняме. Точно затова бих искала да носиш тъмни очила всеки път, когато притегляш публично, или винаги да притегляш бързо, та никой да не вижда очите ти.

— А второто нещо? — попита Тея.

— Има хора, които могат да се радват на безмълвна победа. Твоята господарка не е от тях. Не търси тихи начини да убие мъжете Гайл. Но когато реши дали помагането на копелето на Призмата или нараняването му ще нарани повече Гайл, можеш да си сигурна, че ще го използва. Каквото и да струва, на теб или на нея. Омразата й е безумна. Тъй че не се сближавай твърде много с онова момче, Кип. Вероятно ще се наложи да го предадеш.

Кип последва унило Гринуди. Всичко в стаята си беше същото, както винаги. Врата, завеса, тъмнина. Андрос Гайл вече седеше на масата.

Щом Гринуди донесе свръхвиолетовия фенер, Кип се настани срещу стареца.

— Мога ли да използвам твоята колода този път? — попита момчето.

— Не — отвърна Андрос Гайл. — Играеш ръката, която ти е дадена. Ти си копеле. Получаваш лошата колода.

— О, копеле ли съм вече? Значи не се съмняваш кой е баща ми? — Кип преглътна. Не трябваше да казва това.

Но Андрос Гайл не отвърна нищо. Вдигна колодата си и започна да я размесва.

— Това, че синът ми те е направил, никога не е било под въпрос, глупако. Дори гласът ти е като неговия. Въпросът е дали майка ти е била конкубинка или просто курва. Ако е твърдяла, че е конкубинка, само за да ме ядосва, няма да го търпя. Знам със сигурност, че нямаше брак, и се обзалагам, че ти също го знаеш.