Чак Хоган - Заразата

— Изглежда добре — каза Еф през гласово активирания микрофон в маската си.

Нора кимна, уловила погледа му през преградата. Очите й се задържаха миг по-дълго, сякаш се канеше да му каже нещо, но премисли.

— Готов ли си?

Отвърна й с кимване.

— Хайде да свършваме.

Вън на пистата Джим включи мобилната си командна конзола и свърза закрепените на маските им видеокамери към два отделни монитора. Закрепи малките включени фенерчета върху ремъците на раменете им. Дебелината на многопластовите изолационни ръкавици ограничаваше фините им двигателни умения.

Хората на Транспортна безопасност се струпаха и се опитаха да ги заговорят отново, но Еф се престори на глух, поклати глава и докосна с ръка качулката си.

Докато се придвижваха към самолета, Джим им показа ламинирана разпечатка на схемата на интериора и местата с номерата, съответстващи на декларациите на пътниците и членовете на екипажа, изредени на гърба. Посочи една червена точка до място 18А.

— Въздушният шериф — обясни Джим по микрофона. — Фамилно име Карпентие. Краен ред, място до прозореца.

— Ясно — отзова се Еф.

Втора червена точка.

— Транспортна безопасност ни посочиха този втори пътник като представляващ интерес. Германски дипломат на борда, Ролф Хуберман, бизнес класа, втори ред, седалка F. Пристигал за Съвета на ООН, за разговори по ситуацията в Корея. Възможно е да носи от онези дипломатически пакети, преминаващи свободно през митницата. Може нищо да не е, но в момента идват контингент германци от ООН, просто да го приберат.

— Добре.

Джим ги остави на границата на кръга от светлини. Вътре беше по-светло от ден. Движеха се почти без сянка. Еф поведе нагоре по пожарната стълба към крилото, а след това по уширяващата му се повърхност към отворената врата.

Влезе пръв. Тишината вътре бе осезаема. Нора го последва и застана рамо до рамо с него в челото на средната кабина.

Обърнати с лица към тях седящи трупове, ред след ред. Лъчите на фенерчетата на Еф и Нора засичаха смътно мъртвешкия блясък на отворените им очи.

Никакви кръвотечения от носа. Никакви оцъклени очи или подута посиняла кожа. Никаква пяна или кръв около устата. Всички си седяха на седалките. Липсваха следи от паника или борба. Ръце, отпуснати на пътеката между седалките или свити в скута. Никаква явна травма.

Мобилните телефони — в скутовете, джобовете или приглушени в ръчните чанти — излъчваха сигнали за очаквано съобщение или звъняха отново и отново, а мелодиите им се застъпваха. Това бяха единствените звуци.

Намериха въздушния шериф в седалката до прозореца, точно до отворената врата. Четиридесет и няколкогодишен мъж с черна оредяла коса, облечен в закопчана до горе бейзболна риза със син и оранжев кант — цветовете на „Ню Йорк Мец“, с избродиран отпред бейзболен талисман „Мистър Мец“, и в сини джинси. Брадичката му беше отпусната на гърдите сякаш дремеше с отворени очи.

Еф се смъкна на коляно. По-широкият първи ред му осигуряваше място за маневриране. Опипа челото на военния, бутна назад главата му, която се задвижи на шията без съпротивление. До него Нора насочи лъча на фенерчето си към очите му, но зениците на Карпентие не реагираха. Еф дръпна надолу брадичката му, отвори челюстта и освети вътрешността на устата. Езикът над гърлото му изглеждаше розов и без признаци за отравяне.

Никакво повръщане като от вдишване на газ. За жертвите на отравяне с въглероден окис беше характерно изприщване и обезкървяване на кожата, от което лицата ставаха подпухнали и набръчкани. Никаква следа от дискомфорт в позата му, нито признак за предсмъртна агония. До него седеше жена на средна възраст в лежерно ваканционно облекло. Тесните й очила бяха кацнали на носа пред невиждащите й очи. Двамата седяха като съвсем нормални пътници, с изправени столове и все още очакващи да угасне надписът „Моля, затегнете коланите“ над изхода.

Пътниците на първия ред при изхода поставяха личните си вещи в мрежестите багажници, затегнати към отсрещната стена на кабината. Еф издърпа мека чанта „Върджин атлантик“ от джоба пред Карпентие и дръпна ципа. Извади суичър „Нотр Дам“, шепа омачкани книжки с кръстословици, аудиокнига — трилър и найлонов калъф с бъбрековидна форма, доста тежък. Отвори ципа достатъчно, за да покаже увития вътре в гумирана тъкан пистолет.

— Виждате ли това? — каза по микрофона Еф.

— Виждаме го — отвърна Джим по радиото. Той, АТС и всеки друг с достатъчно висок ранг, за да може да се доближи до мониторите, наблюдаваха всичко от камерата на рамото на Еф.