Чак Хоган - Заразата

Еф се поколеба за миг.

— Аз съм, да.

— Мисля, че може да се каже, че работя за вас. Не мога да се сетя за никой друг, на когото бих могъл да споделя. Но виждам признаци из целия град.

— Не е затъмнението — каза Еф.

— Мисля, че го разбирам. Мисля, че трябва да дойдете тук. Защото имам нещо, което трябва да видите.

Еф имаше две спирания по пътя. Едното трябваше да го направи сам, а другото — с Нора и Сетракян.

Акредитивите от ЦКБ го пропуснаха през първия охранителен пункт в сградата на Стоунхарт, но не и през втория на седемдесет и седмия етаж, където бе необходима смяна на асансьора за достъп до последните десет етажа на небостъргача.

Пред масивното месингово лого „Стоунхарт груп“, набито в ониксовата врата, стояха двама огромни бодигардове. Зад тях хамали в работни комбинезони прекосиха фоайето, подкарали натоварени на колички големи части от медицинско оборудване.

Еф попита може ли да се види с Елдрич Палмър.

По-едрият от двамата бодигардове почти се усмихна. Кобурът под мишницата видимо се беше издул под сакото на костюма му.

— Г-н Палмър не приема посетители без уговорена среща.

Еф разпозна една от разглобените и натоварени на колички машини. Беше диализатор „Фресениус“. Доста скъпо болнично оборудване.

— Опаковаме, а? Местим къщата. Махаме се от Ню Йорк, докато още можем? Но на г-н Палмър няма ли да му трябва изкуствения бъбрек?

Бодигардовете не отговориха. Дори не се обърнаха.

Тогава Еф разбра. Или поне си помисли, че е разбрал.

Срещнаха се отново пред жилището на Джим и Силвия, висок блок в Горен Ийстсайд.

— Палмър докара Господаря в Америка — каза Сетракян. — Готов е да рискува всичко, дори бъдещото на човешката раса, за да постигне целите си.

— А те са? — попита го Нора.

— Убеден съм, че Елдрич Палмър възнамерява да живее вечно.

— Не и ако ние можем да направим нещо по въпроса — каза Еф.

— Аплодирам решимостта ви. Но с това богатство и влияние старият ми познайник разполага с всички предимства. Това е неговият ендшпил, както разбирате. Никакво връщане назад няма за него. Ще направи всичко необходимо, за да постигне целта си.

Еф не можеше да си позволи да мисли мащабно — иначе можеше да открие, че битката е изгубена. Съсредоточи се над текущата задача.

— Какво открихте?

— Краткото ми посещение в Нюйоркския исторически музей бе възнаградено. Въпросният имот е бил напълно пресъграден от контрабандист, натрупал състояние по време на Сухия режим. Влизали са многократно в дома му, но никога не са прибирали повече от половинка нелегален алкохол. Заради мрежа от тунели и подземни цехове за дестилиране, както е казано. Някои от тези тунели по-късно са разширени, за да поемат линиите на метрото.

Еф погледна към Нора.

— А ти?

— Същото. Както и че Боливар е закупил имота, главно защото е бил леговище на стар контрабандист, а и понеже за предишния собственик се знае, че е бил сатанист, който устройвал черни меси на олтара на покрива към средата на Двайсети век. През последната година Боливар е обновявал тази сграда и я е съединил със съседната, за да изгради най-голямата лична резиденция в Ню Йорк.

— Добре. Къде ходи, в библиотеката ли?

— Не. — Подаде му разпечатка със снимки на оригиналния интериор на къщата и сегашни снимки на Боливар със сценичен грим. — Списание „Пийпъл“ онлайн. Взех си лаптопа в един „Старбъкс“.

Пуснаха ги и се качиха до малкото жилище на Джим и Силвия на деветия етаж. Силвия се показа на вратата в дълга надиплена рокля, подходяща за популярна вестникарска астроложка, с прибрана назад с широка лента коса. Изненада се от това, че вижда Нора, още повече се шокира, щом видя и Еф.

— Какво правите…?

Еф влезе.

— Силвия, имаме няколко много важни въпроса и съвсем малко време. Какво знаеш за Джим и Стоунхарт груп?

Силвия сложи ръка на гърдите си все едно, че не разбира.

— За кой?

Еф зърна бюро в ъгъла с дремеща кафява котка върху затворен лаптоп. Отиде там и заотваря чекмеджета.

— Нещо против да прегледаме нещата му?

— Не, ако смяташ, че ще помогне. Давай.

Сетракян се задържа при вратата, докато Еф и Нора претърсваха съдържанието на бюрото. Силвия явно се разтрепери от присъствието на стареца.

— Някой да желае нещо? Питие?

— Не — отвърна с бърза усмивка Нора и продължи с претърсването.

— Ей сега се връщам. — Силвия тръгна към кухнята.

Еф се отдръпна объркан от затрупаното с папки бюро. Дори не знаеше какво да търси. Джим е работил за Палмър? От колко време? И какъв е бил мотивът на Джим впрочем? Пари? Възможно ли беше да се е обърнал така срещу тях?