Въздухът свистеше между зъбите му, бедрата му се движеха, за да посрещнат устата ми. Не спирах. Скрих зъби зад устните си и слязох надолу и после леко нагоре. Ръцете му започнаха кон-вулсивно да притискат главата ми, да дърпат косата ми, влизаше и излизаше от устата ми, все по-бързо, грубо, все по-нетърпели-во. Завъртях език по главичката и пак слязох надолу, докато той се движеше настоятелно към мен, към гърлото ми.
- Господи, Ана - ахна той, стисна здраво очи, изгубен в мен, замаян. Така реагираше на мен. НА МЕН! И тогава бавно оголих зъбите си.
Той извика и спря да се движи. Наведе се и ме сграбчи.
- Стига! - изръмжа. С едно движение развърза ръцете ми. Раз-търках китките си и погледнах през мигли нагоре към две изпепеляващи, пълни с любов, копнеж и страст очи. И тогава разбрах, че искам да го чукам. Седем нюанса каквото и да е. Исках го отчаяно. Исках да гледам как свършва, как се разпада под мен. Хванах пениса му, насочих го и го вкарах във влагалището си. Бавно, много леко. Ръката ми беше на рамото му. Дълбоко от гърлото му излезе някакъв страховит стон, той се пресегна към мен, хвана ризата ми и я смъкна. След това сложи ръце върху бедрата ми.
- Не мърдай! - Пръстите му се впиваха в кожата ми. - Моля те, нека аз го направя. Искам да те погълна.
Спрях. Усещането за пълнота в мен... Той погали лицето ми, очите му - като на звяр, зъбите му лъщяха. Размърда се под мен и аз простенах със затворени очи.
- Това е любимото ми място - в теб. В моята съпруга.
Не можех да се контролирам. Пръстите ми - в мократа му коса, устните ми - търсещи неговите; започнах да се движа, да го поглъщам, да ме поглъща. Той стенеше, ръцете му - в косата ми, по гърба ми, езикът му завладя устата ми, вземаше всичко, а аз с желание му давах всичко. Да, след думите, които си казахме днес, след цялото това беснеене, ние все още имахме това. И винаги щяхме да имаме това. Обичах го толкова много, почти болезнено, почти до задушаване. Ръцете му минаха надолу към дупето ми и започнаха да контролират движенията ми - нагоре-надолу в неговото темпо - неговото горещо, бавно темпо. Извиках безпомощно и се предадох на усещането.
- Да, да, Ана — съскаше той и. аз залях с целувки лицето му, брадичката, врата, челюстта му. Той улови устните ми в своите и пак завладя устата ми.
- О, Крисчън, обичам те и винаги ще те обичам. - Бях останала без дъх, исках да знае, исках да е сигурен в мен след тази битка за надмощие следобеда.
Той изстена, стисна ме здраво и свърши. Порази ме стонът, който излезе от гърлото му - като проплакване, като безпомощно отдаване на нещо извън контрола му. И това бе достатъчно да ме изстреля пак над върха. Ръцете ми стискаха врата му... и тогава се отдадох на моя оргазъм. Конвулсирах пак и пак около него. В очите ми избиха сълзи. Защото го обичах толкова много!
- Хей - прошепна той и ме погледна с тревога - Защо плачеш? Нараних ли те?
- Не, не - казах убедително.
Той гальовно прибра косата от лицето ми, избърса самотната ми сълза с палец и нежно целуна устните ми. Беше все още в мен. Мръдна и излезе, а аз свих болезнено лице.
- Какво има, Ана? Кажи ми.
- Просто... понякога... не знам... не знам защо... толкова много те обичам. Това чувство ме помита - прошепнах и засмърках да преглътна сълзите.
След секунда той ми се усмихна с онази любимата ми, срамежливата усмивка. Май я пазеше само за мен.
- Ти ми действаш по същия начин. - Целуна ме пак. Усмихнах се и радостта нахлу в мен, отпусна се и се протегна мързеливо и спокойно.
- Така ли е?
- Знаеш, че е така! - засмя се той.
- Понякога го усещам, но не през цялото време.
- Същото мога да кажа и аз за теб.
Усмихнах се и започнах съвсем леко да докосвам с устни гърдите му. Като погалване с перце. Подуших косъмчетата на гърдите му. Той галеше косата ми. После пусна ръка по гърба ми, разкопча сутиена ми и свали презрамката през рамото ми. Преместих се и той смъкна и другата презрамка. Сутиенът падна на пода.
- Кожа до кожа - каза и ме прегърна. Целуна рамото ми и прокара нос по ухото ми. - Миришеш, както мирише раят.
- Вие също, господин Грей. - Вдишах аромата на Крисчън, примесен с умопомрачителната миризма на секс. Можех да остана така в ръцете му завинаги - отпусната, щастлива, спокойна. Точно от това имах нужда след връщането ми на работа, след скандалите и след като изритах оная кучка в зъбите. Точно тук исках да съм, независимо от мегаломанията му, от манията му да контролира, от порива и желанието му винаги да ме поставя на правилното според него място. Той зарови нос в косата ми и вдиша дълбоко. Усетих усмивката му и въздъхнах облекчено. Седяхме прегърнати и нямаше нужда да говорим.
Читать дальше