E.L. James - E. L. James - Fifty Shades Freed

- Добре дошъл у дома, господин Грей. - Сърцето ми грейна в очите, по моя си начин, с моята радост.

Мислех, че ще ме пусне, но той ме пренесе през фоайето, по коридора, в голямата стая и към кухнята, където ме остави на плота. Краката ми увиснаха във въздуха. Той извади две чаши от шкафа в кухнята и бутилка охладено шампанско от хладилника

- любимото ми „Болеже“. Отвори ловко бутилката, наля бледорозовото шампанско в чашите и ми подаде едната. Взе другата, леко разтвори краката ми и се настани право между тях.

- За нас, госпожо Грей.

- За нас, господин Грей - прошепнах и се усмихнах срамежливо. Чукнахме се и отпихме.

- Знам, че си изморена - каза той тихо и потърка носа си в моя, - но наистина ми се ще да те заведа до леглото и да... не спим. - Целуна ъгълчето на устата ми и продължи: - Това е първата ни нощ у дома и ти си вече само моя. - Гласът му заглъхна, докато целувките му бавно се спуснаха по шията ми.

Беше късен следобед, почти вечер, и бях уморена като куче и... Желанието пламна в тялото ми, лумна дълбоко в слабините ми.

Крисчън спеше тихо и спокойно до мен. Загледах се в розовите лентички на хоризонта, в плахото злато на пукащата се зора и се опитах да заспя отново. Поех ритъма на неговото дишане, но нямаше смисъл. Бях съвсем будна. Целият ми организъм бе настроен на времето по Гринуич. Цялото ми съзнание и подсъзнание беше ококорило очи.

Толкова много неща се бяха случили през последните три седмици. Чакай, кого заблуждавам - три месеца! И през цялото време нозете ми не бяха докоснали земята. И ето ме сега - госпожа Крисчън Грей, омъжена за най-апетитния, сексапилен, абсурдно богат филантроп. Как стана толкова бързо?

Обърнах се да го погледам. Знаех, че той ме гледа, когато спя, но много рядко имах възможността да му върна комплимента. В съня си изглеждаше толкова млад и безгрижен. Дишаше дълбоко и спокойно. Исках да го целуна, да плъзна език между устните му, да погаля наболата му брада. Преборих се с импулса. Не исках да го будя. Хм... дали пък да не засмуча ухото му и само леко да го ухапя? Подсъзнанието ми ме изгледа над очилата си - онези с полумесеците, пусна книгата си - ,Дарлз Дикенс, Събрани съчинения“, и ми се скара: „Остави горкия мъж на мира, Ана!“

В понеделник трябваше да съм на работа и се опитвах да приема реалността, че се връщам в офиса. Трябваше да подновим нормалния си ритъм на живот. Щеше да е много странно да не виждам Крисчън цял ден, след като бях прекарала почти всяка минута от последните три седмици с него. Човек би си помислил, че да си с някой друг толкова дълго, без да се отделяш от него и за минута, е потискащо, но всъщност не беше така. Всяка минутка с него беше безценна, дори когато спорехме или се карахме. Всяка една, освен онази в колата, когато му съобщиха за пожара в Грей Хаус.

Кръвта ми замръзна. Кой би искал да му навреди? Отново започнах да дълбая във вероятностите. Някой от конкуренцията му? Някоя негова бивша? Някой недоволен или уволнен служител? Нямах представа, а и Крисчън не обелваше и дума по въпроса. Подаваше ми информацията на трохички, колкото да каже нещо. Знаех, че го прави само за да ме предпази. Въздъхнах. Моят бляскав черно-бял рицар. Винаги готов да ме брани. Как да го накарам да се отвори пред мен?

Той се размърда. Застинах. Не исках да го будя, но ефектът беше точно обратният. Две блеснали очи се впиха в моите.

- Какво има?

- Нищо. Заспивай - казах убедително. Той се протегна, потри лицето си и се усмихна.

- Не можеш да свикнеш с часовата разлика, нали?

- Не мога да заспя.

- Имам универсална панацея, само за теб, бебчо. Ето тук, виж!

- И се засмя като ученик. Засмях се и аз и после се направих на обидена целомъдрена дама. Поне черните ми мисли бяха пометени от настроението ми и вече можех да впия зъби в ухото му.

Пътувахме на север по 1-5 към мост 520. Бяхме в аудито К8. Щяхме да обядваме у родителите му. Официален неделен обяд за „добре дошли“. Цялата фамилия щеше да е там, а Елиът щеше да доведе и Кейт. Щеше да е странно да сме в компанията на други хора след толкова време, през което се бяхме наслаждавали само на нашата си компания. Не бях разговаряла с Крисчън почти цяла сутрин. Той беше в кабинета си, а аз разопаковах багажа. Беше ми казал, че не е нужно да го правя, че госпожа Джоунс щяла да оправи всичко. Но ето, това също не можех да приема, а и щеше да е трудно да свикна - да имам някой да ми върши домакинската работа.

Не ми беше спокойно. Дали от часовата разлика, дали заради пожара?