E.L. James - E. L. James - Fifty Shades Freed

- Гледах как Карик гъделичкаше Елиът и Мия и изглеждаше толкова забавно... Но аз...

Сложих пръст на устните му.

- Тихо, знам - казах и го целунах нежно. После се свих върху гърдите му.

Познатата болка при мисълта за Крисчън като дете ме прониза за пореден път, дълбоката като океан тъга, в която плуваше сърцето ми, ме удави. Знаех, че бих направила всичко за него. Защото просто го обичах.

Той уви ръка около мен и завря нос в косата ми. Вдиша дълбоко. Другата му ръка галеше нежно гърба ми. Не знам колко дълго сме лежали така. Реших да наруша неловкото мълчание.

- Кой е най-дългият ти период без доктор Флин?

- Две седмици. Защо? Да не би да не можеш да озаптиш желанието си да ме гъделичкаш?

- Не - изсмях се. - Мисля, че той ти помага.

- Трябва да ми помага. Добре му плащам, за да ми помага -изсумтя той. После дръпна нежно косата ми, за да обърна лице към него. Повдигнах глава и очите ми срещнаха втренчения му поглед.

- Да не би да сте загрижена за психическото ми здраве, госпожо Грей? - попита нежно.

- Всяка добра съпруга е загрижена за здравето и доброто на обичния си съпруг, господин Грей.

- Обичния? - прошепна той и думата увисна между нас.

- Много обичан. - Целунах го, а той пак се усмихна срамежливо.

- Искаш ли идем да ядем някъде на брега?

- Искам да ядем там, където ще си най-щастлив.

- Добре. - Усмихна се - На яхтата ще си в безопасност. Благодаря за подаръка. - Взе фотоапарата, протегна ръка напред, обърна обектива към нас и ни снима прегърнати. На снимката сигурно щеше да личи, че сме се гъделичкали, че сме правили секс и че накрая сме си признали толкова много неща.

- Удоволствието е изцяло мое - отвърнах и очите му грейнаха.

Вървяхме сред разкоша на Версай. От пътеводителя разбрах, че е бил построен през осемнайсети век, а преди това е бил обикновена ловна къща. Кралят-слънце го издигнал като изключителен символ на властта, но с края на осемнайсети век идва и краят на монархията.

Най-поразяващата зала беше Залата с огледалата. Ранното следобедно слънце пръскаше светлина през западните прозорци, а тя палеше в сияние огледалата на източната стена и декорът в златни листа и огромните кристални полилеи светеха с топлината на слънцето. Беше изумително.

- Интересно в какво се превръща един мегаломан деспот, изолиран в такъв разкош - казах на Крисчън.

Той ме погледна, после погледна отражението ми в едно от огледалата.

- Какво искате да кажете, госпожо Грей?

- Нищо, само споделям впечатленията си, господин Грей. - И посочих с ръка лукса около нас.

Той се засмя и ме последва до средата на залата. Там спрях и дори не исках да се съвземам от гледката. Прекрасните градини, отразени в огледалата, и прекрасният Крисчън, моят съпруг със смелите бляскави очи, и неговото отражение. И всичко това се връщаше към мен от всяко огледало.

- Бих построил това за теб - прошепна той - само за да видя как косата ти блести под светлината, точно сега, точно в този миг.

- И сложи едно немирно кичурче зад ухото ми. - Изглеждаш като ангел. - Целуна ме под ухото и добави: - Ние, деспотите, правим такива неща за жените, които обичаме.

Изчервих се на комплимента, усмихнах се срамежливо и тръгнах с него през огромната зала.

- За какво мислиш? - попита Крисчън и отпи от вечерното си кафе.

- За Версай.

- Доста претенциозно, нали? Направено да привлича - усмихна се той.

Огледах доста по-семплата обстановка в трапезарията на „Феър Лейди“ и свих устни.

- Не, това не е претенциозно и не е направено да привлича -каза той в своя защита.

- Знам, но е прекрасно. Най-прекрасният меден месец, за който може да си мечтае едно момиче.

- Наистина ли? - попита той откровено изненадан. И пак се усмихна с онази си срамежлива усмивка.

- Разбира се.

- Остават ни само два дни. Има ли нещо специално, което искаш да направиш или да видиш?

- Само да бъда с теб - отвърнах.

Той стана, заобиколи масата, целуна ме по челото и попита:

- Можеш ли да прекараш един час без мен? Трябва да проверя пощата си и да видя какво става.

- Разбира се - казах бодро, като се опитах да скрия разочарованието си, че няма да го има цял час. Уплаших се от себе си. Исках да съм с него всяка секунда.

- Благодаря за фотоапарата - каза той и тръгна към кабинета си.

Върнах се в каютата и реших да наваксам с моята поща. Отворих лаптопа. Имаше имейли от мама и от Кейт. Информираха ме за последните клюки и питаха как е меденият месец. „Страхотно, докато някакъв идиот не реши да изгори сградата на „Грей Ен-гърпрайзис“. Когато свърших с мама, видях, че е пристигнал нов имейл. От Кейт.