E.L. James - E. L. James - Fifty Shades Freed

- Хайде, Крисчън - казах нежно. Мразех това изражение. Кошмарни, грозни спомени, неща, каквито нито едно дете не бива да види или още по-лошо - да изживее.

- Да си лягаме. - Бутнах го съвсем леко и той се пльосна на матрака, разперил ръце и крака. Ужасът бе изчезнал от лицето му и сега лежеше и ми се смееше.

- Ела при мен - изфъфли.

- Нека първо те съблечем.

Той се засмя точно така, както се смеят пияните.

- Ей т’ва е приказка.

Пияният Крисчън беше сладък и закачлив. Винаги бих го предпочела пред другия Бесен-съм-та-съм-луд Крисчън.

- Седни да ти сваля сакото.

- Стаята се върти.

„По дяволите... ще повръща ли?“

- Седни, Крисчън!

- Ах, как умеете да се карате, госпожо Грей! - И пак се засмя.

- Да, изпълнявай каквото ти се каже и седни. - Сложих ръце на кръста си и го загледах сърдито, а той се захили, подпря се с мъка на лакти и след много усилия успя непохватно да седне по начин, по който трезвият Крисчън не би седнал никога. Преди да се катурне назад, успях да го хвана за вратовръзката и да се преборя със сакото му. Измъкнах първо единия, после другия ръкав.

- Миришеш така хубаво...

- За разлика от мен, ти миришеш на алкохол.

- Да... Бър-бън. - Така раздели сричките, че едва потиснах смеха си. Пуснах сакото му на пода и се захванах с вратовръзката. Той сложи ръце на ханша ми.

- Харесвам тази материя върху кожата ти Анастей-жа - изфъфли. - Трябва винаги да си облечена в сатен или коприна. - И прокара ръце по ханша ми. После рязко ме наклони към себе си и долепи уста до корема ми.

- А тук си имаме един нашественик.

Дъхът ми секна. Говореше на Малката точица.

- И ще ме държиш буден цяла нощ, нали? - Приказваше на корема ми.

Погледна нагоре към мен през дългите си тъмни мигли. Очите му бяха като плувнали в мъгла сиви облаци. Сърцето ми се сви.

- Ще предпочетеш него пред мен - каза тъжно.

- Крисчън, не се чуваш какво говориш! Не ставай смешен. Не избирам и няма да избера никого пред никого. Освен това той може да е тя.

Той се намръщи.

- Тя... О, боже! - Падна назад и покри лице с длани.

Бях успяла да разхлабя вратовръзката му. Развързах му обувките и ги изхлузих, чорапите също. Когато се изправих, разбрах защо не бях срещнала никаква съпротива. Той беше заспал. Дори хъркаше.

Стоях и го гледах. Пиян, хъркащ и божествено красив. Изваяните му устни леко разделени, едната ръка над челото, косата му рошава, лицето - отпуснато и спокойно. Изглеждаше така млад, моят млад, изплашен, пиян, нещастен съпрут. Сърцето ми натежа.

Е, поне се бе прибрал. Зачудих се къде ли е ходил. Не бях сигурна, че имам сили да го преместя или да го досъблека. Освен това се беше проснал върху завивката. Тръгнах към голямата стая да взема другата, за да го завия.

Когато се върнах, той спеше все така дълбоко. Беше си с вратовръзката и дори с колан. Махнах вратовръзката и разкопчах горните копчета на ризата. Той измрънка нещо нечленоразделно в съня си, но не се събуди. Разкопчах колана и го измуших през гайките. Отне ми време и не беше лесно, но в крайна сметка успях. Ризата му беше излязла от панталона и видях деликатните косъмчета под пъпа му. Не се стърпях. Наведох се и го целунах. Той се надигна към устата ми, но не се събуди.

Седнах и го загледах. „О, Петдесет, Петдесет, Петдесет, какво ще правя с теб?“ Прокарах пръсти през косата му. Беше така мека. Целунах я.

- Обичам те, Крисчън. Дори пиян, дори и след като се прибираш бог знае откъде. Обичам те и винаги ще те обичам.

Той измънка нещо. Целунах пак косата му и го завих. Можех да си легна до него. „Да, така ще направя“.

Реших да оправя дрехите му. Поклатих глава, вдигнах чорапите и вратовръзката и метнах сакото му през ръката си. Телефонът му изпадна от джоба. Вдигнах го и без да искам го отключих. Отвори се прозорецът със съобщенията. Видях моето съобщение, а над него имаше друго. Мозъкът ми закипя.

*Беше хубаво да те видя отново.

Сега вече разбрах. Не се тревожи и не се плаши.

Ще бъдеш прекрасен баща.*

Беше от НЕЯ. От кучката Елена Робинсън.

„Ето къде е бил! Да се види с НЕЯ!“

Ту препрочитах съобщението, ту гледах проснатия на леглото Крисчън. „До един и половина да седи навън да се напива, и то с нея?“ Спеше спокойно, невинно, непробудно и леко похъркваше. Както спи всеки препил.

Не, не, не, не! Коленете ми омекнаха. Бавно потънах в стола до леглото. Отказвах да повярвам. Сурово, горчиво чувство на унижение и предателство. „Как е могъл? Как е могъл да отиде при нея?“ Ядни сълзи изгаряха лицето ми като киселина. Можех да разбера гнева му, страха му, дори можех да се насиля и да му простя за думите... може би. Но това!? Тази измама!? Не, това беше неразбираемо и непростимо. Свих колене до брадичката си, обвих ги с ръце като да отбранявам себе си и Малката точица. Клатех се на стола напред-назад и тихо плачех.