Георги Райчев - Имало едно мече…

И той заговори:

— Жива е, жива! — рече той. — Но тя е далече, в друго царство, на сто години път оттук…

Радост и скръб се изписаха по лицето на момичето. Сехадин видя и много му дожаля за нея:

— Не бой се, княгиньо! — продължи той, като слушаше гласа. — Вам е писано пак да се срещнете, да се съберете двете. Твоята хубост и доброта ще помогнат. Преди седмица е пристигнал тук царският син от онова царство. Той те обича. Ако отидеш с него в царството му, там ще срещнеш сестра си.

Княгинята занемя от радост. После извика:

— А къде, къде е царският син? Искам по-скоро да го видя!

— Тук е, светла княгиньо, ала не смее да се яви пред очите ти.

— Ох, нека дойде, шкафе, нека се яви!

— Закълни се, че нищо няма да му сториш, ако се яви пред очите ти.

— Нищо, нищо! Кълна се в живота на сестрицата си!

В същата минута шкафът щракна отвътре, отвори се и пред Джанина застана царският син. Няколко мига те се гледаха и не можеха да проговорят — толкова много бяха се харесали един други. Сехадин падна на колене пред нея и почна да й признава всичко. Но Джанина го спря, вдигна го и сама положи русата си главица на рамото му. И двама бяха разбрали, че са родени един за други. Но преди да се изприкажат, на вратата се почука. Мерук идеше уж да си вземе шкафа. А като видя, че Сехадин и Джанина са се разбрали, поздрави ги весело.

Първа се опомни Джанина.

— Решавайте сега какво да правим! — рече тя на момците. — Знам, че татко няма да ме пусне да отида в такова далечно царство. Аз съм му едничката утеха, откакто се загуби сестра ми.

— Ще избягаме! — извикаха двамата момци.

Но девойката ги погледна нажалено.

— Ах, вие не знаете — каза им тя, — ние със сестра ми сме най-нещастните девойки на света. По-рано нея беше залюбил страшният магьосник Юмрукос. Пазеше я от всички, искаше жена да му стане. А откакто се загуби Омайна, той взе да мъчи мене. Убеждава ме, явява ми се насън и се заканва, че няма да позволи да се омъжа за другиго. Страх ме е, Сехадине, да не те погуби, щом се опиташ да ме отведеш.

Но Мерук я приближи и посочи златния меч:

— Не бой се, Джанино! — каза той. — Докато този меч е в ръцете ми, нищо не може да ни стори Юмрукос. Но кажи как да те изведем от двореца.

Замислиха се и тримата. Но след малко Джанина се засмя радостно.

— Намислих! — извика тя. — Сехадине, влез пак в шкафа, а ти, побратиме, излез сам от двореца. Аз ще кажа, че съм задържала шкафа да се порадвам до вечерта. А довечера ще оставя пари на слугите да ти платят, когато дойдат да го вземат. Ще им кажа още, че уж съм уморена, та никой да не ме безпокои до утринта. А пък скришом ще влезна и аз в шкафа при Сехадина. Подире ще дойдеш ти и ще ни изнесеш от двореца.

— Браво! — извикаха момците. — По-хитър план от този не ни трябва!

И наистина, още същата нощ на морския бряг пристигнаха двамата момци и с тях Джанина. Но преди Мерук да изрови юздата, чу се гръм от небето, земята се затресе и те видяха пред себе си грозно кривокрако старче. Джанина, щом го видя, изписка и се хвърли в ръцете на Сехадина.

— Пазете се! Пазете се! — извика тя. — Това е Юмрукос, магьосникът… Ще ни погуби!

В това време старчето се изкиска и размаха дългата тръстикова пръчка, която държеше в ръка.

— Магьосната пръчка! — изписка пак Джанина.

— Хе, хе, хе! — засмя се пак старчето. — Ще бягате, а? Невястата ми ще крадеш… Я чакай да те помилвам с моята пръчка! — извика то и се впусна към Сехадина. Ала Мерук беше вдигнал вече русалския меч и замахна с него към старчето. Пръчката му изпращя, пречупи се на две и падна на земята. Старчето, щом видя меча, извика, падна на колене и вдигна ръце нагоре.

— Милост, юначе — замоли се то, — милост, не ме погубвай! Не разбрахте ли, че аз исках да се пошегувам само. Какво може да му стори една слаба тръстикова пръчка!

— Лъже! — извика Джанина. — Не му вярвайте! Ако беше докоснал с нея Сехадина, той щеше да се превърне на въглен.

А старчето продължаваше да се моли:

— Пощадете ме, юнаци! Ще се скрия и никога вече няма да правя зло нито на вас, нито на другите човеци.

— Махвай се от очите ми, нещастнико! — извика му Мерук, като свали меча.

Старчето не чака повторна покана. То подскочи назад и изчезна от очите им.

Тогава Мерук изкопа юздата и повика пак русалския кон. Конят изплава от вълните, коленичи пред тримата и рече:

— Заповядайте, господари! Десет деня ви чакам тук.

— Мили коньо, отнеси ни пак в нашето царство! Ние намерихме, каквото търсехме.