Жорж Санд - Индиана

— Вярвам — каза тя, — ако не се промените, и ще ви обичам, като че ли сте мой брат.

— Ако наистина мислите това, което казвате, Фаншон, ще ми говорите на „ти“, а не на „вие“, защото между братя такива церемонии са излишни.

— Хайде, Силвине, стани, яж, приказвай, разхождай се и спи — каза тя, като стана. — Ето какво ти заповядвам за днес. Утре ще работиш.

— И ще дойда да те видя — каза Силвине.

— Разбрано — каза тя и си отиде, като го погледна приятелски и сякаш давайки му прошка, от което той изведнъж почувствува сила и желание да стане от леглото, където лежеше жалък и ленив.

Стрина Барбо не можеше да се начуди на умението на малката Фадет и вечерта каза на мъжа си:

— Ето че Силвине се чувствува тъй добре, както не е бил цели шест месеца. Изяде всичко, което му дадох днес, без да прави обикновените си гримаси, и най-невероятното е, че говори за малката Фадет като за добрия господ. Каза ми какви ли не хубави неща и много иска брат му да се върне и да се ожени. Това е истинско чудо, вече не знам сънувам ли, или съм будна.

— Чудо или не — каза татко Барбо, тази девойка е много умна и мисля, че ще носи щастие на всяко семейство.

Силвине замина три дни след това да доведе брат си от Артон. Той беше поискал от баща си и от Фадет като голяма награда пръв да му съобщи за щастието му.

— Получавам всички блага наведнъж — каза Ландри, като почти припадна в обятията му. — Защото ти идваш да ме вземеш, като че ли си доволен, колкото съм доволен и аз.

Те се върнаха заедно, без да се бавят по пътя, както би могло да се очаква, и нямаше по-щастливи хора от семейство Барбо, когато се събраха на трапезата заедно с малката Фадет и братчето й Жане.

Половин година животът протече мирно и тихо. Нанет беше обещана на малкия Кайо, който беше най-добрият приятел на Ландри. Решиха да вдигнат двете сватби в един и същ ден. Силвине изпитваше към Фадет такава топла обич, че не правеше нищо, без да се посъветва с нея. А тя имаше такава власт над него, сякаш му беше сестра. Той вече не боледуваше и въобще не ставаше дума за ревност. Ако понякога се натъжеше и беше склонен да се отдаде, на черни мисли, Фадет го мъмреше и той веднага се засмиваше и ставаше общителен.

Двете сватби бяха вдигнати в един и същ ден и тъй като семействата бяха имотни, сватбите бяха толкова хубави, че татко Кайо, който цял живот не беше загубвал хладнокръвието си, изглеждаше малко пиян третия ден. Нищо не развали радостта на Ландри и близките му, а може да се каже и на целия край, защото двете семейства бяха богати, а малката Фадет беше по-богата и от едните, и от другите заедно, така че те дариха всички, както се полага. Фаншон беше с истински добро сърце, затова отвърна с добро на злото на всички, които бяха говорили лошо за нея. Дори по-късно, когато Ландри купи голям имот, който стопанисваше много добре благодарение на умението си и умението на жена си, тя построи хубава къща, където събираше нещастните деца от общината по четири часа на ден през седмицата и в която лично тя и брат й Жане се грижеха да ги възпитават и да ги обучават по вероучение, както и да подпомагат тези, които бяха най-бедни. Тя си спомняше, че е била нещастно и изоставено дете, и хубавите деца, които даде на света, бяха възпитани да се държат приветливо и със съчувствие към тези, които не бяха нито богати, нито глезени.

Но какво стана със Силвине сред щастливото семейство? Нещо, което никой не можа да разбере и което накара татко Барбо дълго да размисля. Около един месец след женитбата на брат си и сестра си, понеже баща му го караше също да се ожени, той отговори, че няма абсолютно никакво желание да се задомява, но от известно време му била хрумнала една мисъл, която искал да задоволи — мечтаел да стане войник.

Тъй като момчетата не са много в семействата в нашия край и няма достатъчно работна ръка за земята, почти никога не отиват доброволно войници. Така че всички се изненадаха от това решение, на което Силвине не можеше да даде друго обяснение, освен че било негова прищявка й че проявявал войнствен дух, какъвто никой не беше подозирал в него. Как ли не му говориха баща му, майка му, братята, сестрите и самият Ландри — той не промени решението си. Тогава накараха Фаншон, която беше най-умната глава и най-добрият съветник на семейството, да поговори с него.

Тя остана цели два часа със Силвине и когато се разделиха, видяха, че Силвине е плакал, снаха му също. Но и двамата изглеждаха тъй спокойни и решителни, че никой не възрази, когато Силвине каза, че ще замине, а Фаншон го подкрепи и му предрече добро бъдеще.