Жорж Санд - Индиана

— Е, да бъде волята божия! Насила хубост не става!

— Елате да вечеряте, Жермен — покани го тъщата. — Жалко, че работата не стана, но както изглежда, не е било угодно богу. Ще трябва да се огледаме другаде.

— Да — добави старецът, — както казва жената, ще трябва да се огледаме другаде.

Повече не говориха по този въпрос. И когато на другия ден малкият Пиер се събуди още от тъмно, забравил вече необикновените приключения от предните дни и какво му се беше въртяло в главичката, той започна да мисли само как да си играе с братчетата и да се прави на голям пред воловете и конете.

Жермен също се опита да забрави, като потъна в работата си, но беше толкова тъжен и разсеян, че на всички правеше впечатление. Той не говореше на малката Мари и дори не я поглеждаше и все пак, ако някой го запитваше в коя ливада е тя или по кой път е минала през всеки час на деня, би могъл да каже. Не посмя да помоли близките си да я приемат в чифлика през зимата, макар да знаеше, че я чака беднотия. Но стана така, че стрина Гийет изобщо не разбра как оскъдните й запаси от дърва не намаляваха и как сайвантът й беше винаги пълен сутрин, след като го оставяше почти празен вечер. Така беше и с житото, и с картофите. Някой минаваше край прозорчето на хамбара и изсипваше цели торби на пода, без да събуди никого и без да остави каквито и да било следи. Старата жена се безпокоеше и в същото време се радваше; тя поръча на дъщеря си да не говори на никого за това, като й обясни, че ако някой чуе какво чудо става, ще я обявят за вещица. Всъщност тя наистина беше убедена, че дяволът е замесен в тази работа, но не бързаше да се скара с него, като извика свещеника да направи заклинание над къщата. Казваше си, че има време, а когато сатаната дойде да й поиска душата, ще му я даде заради благодеянията му.

Малката Мари разбираше по-добре каква е работата, но не смееше да каже нищо на Жермен от страх той да не почне пак да й говори за женитба; когато беше с него, се преструваше, че нищо не е забелязала.

Един ден стрина Морис и Жермен се озоваха сами в овощната градина. Тя му каза приятелски:

— Клети зетко, струва ми се, че не сте добре. Не ядете с охота както обикновено, не се смеете, почти не продумвате. Да не би някой в къщи или ние самите, без да знаем и да сме искали, да сме ви обидили?

— Не, майко — отговори Жермен, — вие винаги сте били добра към мен като родна майка и аз, дори да бях най-големият неблагодарник, пак не бих се оплакал от вас, от мъжа ви или от когото и да било от домашните.

— В такъв случай, дете мое, да не би пак да ви мъчи мисълта за жена ви? Вместо с време болката ви да стихва, тя като че ли се усилва! Непременно трябва да послушате баща си, който така умно ви съветва да се задомите втори път.

— Да, майко, и аз така мисля, но жените, които ме съветвате да погледна, не ми харесват. Като ги видя, вместо да забравя моята Катрин, още повече почвам да мисля за нея.

— Сигурно е така, Жермен, защото ние не сме разбрали коя ви е по сърце. Трябва да ни помогнете, като ни кажете истината. Все ще има някъде жена като за вас, защото добрият бог е сътворил всеки човек тъй, че друг да може да му дари щастие. Ако знаете къде да търсите жената, която ви подхожда, вземете я, и хубава или грозна, млада или стара, богата или бедна, ние със стария сме решили да се съгласим, защото тежко ни е, като ви гледаме колко сте тъжен и не можем да живеем спокойно, след като вие не сте спокоен.

— Майко, вие сте добра като господ, а също и татко. Но съчувствието ви не е лек за моите рани. Девойката, която аз искам, не ме иска.

— Да не е много млада? Безразсъдно е да се привързвате към младо момиче!

— Какво да правя, мила мамо, така си е. Направих тая лудост да се влюбя в млада и много се осъждам за това. Правя всичко възможно да не мисля за нея, но и като работя, и като почивам, на молитва или в леглото, с децата или с вас, все мисля за нея и за нищо друго.

— Туй е като магия, Жермен. За нея има само един лек. Тази девойка да си промени мнението и да ви изслуша. Трябва, значи, да се намеся аз, да видим възможна ли е тази работа. Кажете ми коя е и как се казва!

— Уви, мила мамо, не се решавам, защото ще ми се смеете!

— Няма да ви се смея, Жермен, защото на вас ви е мъчно. Как тъй ще ви огорчавам още повече! Да не е Фаншет?

— Не, майко, не е тя.

— Или Розет?

— Не.

— Кажете я вие тогава, защото тъй никога няма да свършим, ще трябва да изредя всички девойки от селото.

Жермен наведе глава и не се реши да отговори.