Хорхе Борхес - Смърт и компас

Изобретателите на космическите кораби твърдят, че основната характеристика на Вселената е празнотата; и са напълно прави, поне що се отнася до тази минимална част от Вселената, която представлява настоящата книга. Бесилки и пирати изпълват страниците й, а заглавието поразява с думата „безчестие“, ала под цялата тази врява няма нищо. Тя е просто една привидност, повърхност от образи; навярно именно поради това може да се понрави на публиката. Човекът, който я създаде, бе порядъчно нещастен, но намери развлечение в писането й; дано някакъв отзвук от неговото удоволствие стигне и до читателите.

В раздела „И прочие“ съм включил три нови произведения.

Х.Л.Б.

През 1517 година отец Бартоломе де лас Касас 6 6 Бартоломе де лас Касас (1474–1566) — испански монах мисионер, борец за правата на индианското население, един от първите историци на Латинска Америка и на завоюването й от испанците; през 1517 г. представил на испанския крал Карл V предложения за облекчаване на участта на индианците — бел.прев. съжалил от сърце индианците, които изнемогвали до смърт в трудовата преизподня на антилските златни мини, и предложил на император Карл V да докара негри, които да изнемогват до смърт в трудовата преизподня на антилските златни мини. На тази любопитна разновидност на филантропията ние дължим безброй последици: блусовете на Ханди 7 7 Уилям Кристофър Ханди (1873–1958) — американски музикант, ръководител на негърски джазов оркестър, автор на знаменития „Сейнт Луис блус“ (1914) и на други джазови композиции — бел.прев. , успеха, който постигна в Париж уругвайският художник Педро Фигари 8 8 Педро Фигари (1861–1938) — уругвайски поет и художник, който много често изобразява в творбите си живота на негрите; от 1925 до 1933 г. живее в Париж, където излага картини и издава книгите „Зидарят“ (1928), „В друг свят“ (1930) и др., илюстрирани от него; Борхес е писал критики за изложби на Фигари от края на 20-те години — бел.прев. , чудесната проза на друг уругваец — Висенте Роси 9 9 Висенте Роси (1871–1945) — уругвайски белетрист, журналист и драматург, летописец на изчезващите национални традиции — негърски обичаи, фолклорни песни и танци, езикови особености; Борхес пише възторжени рецензии за книгите му „Дело на негърските ръце“ (1926) и „Записки на бъбривеца езиковед“ (1929); дава оценка и на сборника му с детективски разкази „Криминални случаи“ (1912), издаден от Роси под псевдонима Уилям Уилсън, който загатва за раздвоения герой от едноименния разказ на Едгар По — бел.прев. , посветена на избягалите роби, митичното величие на Ейбрахам Линкълн, петстотинте хиляди убити във войната между Севера и Юга, трите милиарда и тристате милиона, изразходвани за военни пенсии, статуята на въображаемия Фалучо 10 10 Прозвище на Антонио Руис, аржентинец от негърски произход, участник във Войната за независимост, който вдигнал бунт в гарнизона на град Каляо и бил разстрелян от испанците на 7 февруари 1824 г; на площад Ретиро в Буенос Айрес е издигнат бронзов паметник на Руис — бел.прев. , включването на глагола линчувам в тринайсетото издание на академичния речник, пламенния филм „Алилуя“ 11 11 „Алилуя“ (1929) — филм на американския кинорежисьор Кинг Видор (роден през 1894 г.) с участието на актьори негри и озвучен с негърска музика — бел.прев. , устремната атака на нож при Серито, проведена от Солер 12 12 Мигел Естанислао Солер (1783–1848) — аржентински пълководец, участник във Войната за независимост на испанските колонии в Америка (1810–1826); в сражението при Серито на 31 декември 1812 г. командвал подразделение, съставено от мулати и негри — бел.прев. начело на неговите кафяви и черни , прелестите на госпожица Еди-коя си, негъра, който уби Мартин Фиеро 13 13 Свободен пастир гаучо, герой на едноименната епическа поема на аржентинския поет Хосе Ернандес (1834–1886), превърнал се в своеобразен национален мит; Борхес посвещава на тази поема книга (1953) и есета и пише няколко разказа и стихотворения за гибелта на Мартин Фиеро, убит от един негър — бел.прев. , пошлата румба „Ел Манисеро“, наполеоновския порив на арестувания и хвърлен в тъмница Тусен Лувертюр 14 14 Франсоа Доминик Тусен Лувертюр (1743–1803) — предводител на освободителната борба на хаитянското население срещу английските нашественици и френските колонизатори; по-късно арестуван и прехвърлен във Франция, където умира в затвора — бел.прев. , кръста и змията в Хаити, кръвта на козите, заклани от мачете на папалоа , хабанерата — майка на тангото, танца кандомбе 15 15 Кръст и змия — обредни символи на християнството и езичеството; папалоа — жрец на негърския култ вуду в Хаити; кандомбе (в Бразилия — кандомбли) — екстатичен обреден танц на южноамериканските негри, описан в книгата на В. Роси и многократно изобразяван от П. Фигари — бел.прев. …