Станислав Лем: Перикалипсисът на Йоахим Ферзенхелд

Йоахим Ферзенхелд е немец, написал своя „Перикалипсис“ на холандски — език, който фактически не знае (както сам признава в предговора) — и издал го във Франция, славеща се с отвратителните си коректури. Авторът на тези редове, собствено казано, също не владее холандския, но като се запозна със заглавието на книгата, английския предговор и немногобройните разбираеми изрази в текста, стигна до извода, че на един рецензент повече не му е и нужно.

Йоахим Ферзенхелд не иска да мине за интелектуалец в епохата, когато всеки е способен да стане такъв. Не желае също така да се смята за литератор; висококачественото творчество е възможно там, където господства съпротивлението на материала или хората, към които е адресирана творбата… Както виждаме, необходимо е да се търсят нови сфери за творчество, такива, в които да присъства съпротивление, придаващо на ситуацията заплаха и риск, а следователно — значимост и отговорност.

Такава област, такава дейност днес може да бъде само пророкуването. Пророкът, тоест този, който предварително знае, че няма да бъде нито изслушан, нито изучен, нито одобрен, е длъжен априори да приеме позата на нямо мълчание. А ням е както този, който мълчи, така и онзи, който, бидейки немец, се обръща към французите на холандски след английско въведение. И затова Ферзенхелд действува в съответствие със собствените си принципи. Нашата могъща цивилизация, казва той, се стреми да произвежда колкото може по-нетрайни продукти в колкото може по-трайни опаковки. Нетрайният продукт трябва скоро да бъде заменен с нов, което облекчава продажбата, а дълготрайността на опаковките затруднява премахването им, което способства за по-нататъшното развитие на техниката и организацията. Защото ако със серийните евтинии купувачът се справя и сам, то за изтребване на опаковките са необходими специални програми за борба със замърсяването, асенизатори, координиране на усилията, планиране, пречиствателни комбинати и т.н. По-рано е можело да се разчита, че потоците от боклук ще се задържат на умерено равнище благодарение на природните стихии като: дъжд, бури, реки и земетресения. Сега същите тези сили, които някога отмиваха и разнасяха боклука, сами са се превърнали в отпадъци на цивилизацията: реките ни тровят, атмосферата ни изгаря очите и белите дробове, ветровете ни посипват главите с промишлена пепел, а с пластмасовите опаковки, поради тяхната еластичност, не могат да се справят дори земетресенията. Нормален ландшафт днес е цивилизованият простор, в който резерватите са само кратки изключения. В пейзажа от опаковки, останали от продуктите, оживено се ровичкат тълпи от хора, заети с потребление на разопакованото, а също и с последния натурален продукт, какъвто се явява сексът. Той обаче също е обвит в опаковка, тъй като дрехите, зрелищата, пудрата, червилото и другите рекламни аксесоари не са нищо друго освен опаковка. По тази причина достойни за възхищение са само отделни фрагменти от цивилизацията, също както е достойна за възхищение точната работа на сърцето, бъбреците, черния и белия дроб, дори ако дейността на тялото, съставено от тези части, няма никакъв смисъл — когато това е тяло на луд.

Същият процес, провъзгласява пророкът, тече и в сферата на духовните ценности, тъй като чудовищната машина на цивилизацията на пълни обороти наводнява библиотеките, книжарниците, будките за вестници и телевизионните екрани с грамаден поток, чиято числена сила сама по себе си представлява осезаема загуба. Ако Сахара крие четиридесет песъчинки, от чието откриване зависи спасението на света, то ние няма да ги намерим, също както няма да намерим и четиридесет избавителни съчинения, отдавна вече написани, но потънали в планините от хартия. А тези съчинения несъмнено са написани, това ни гарантира статистиката на умствения труд, изложена от Йоахим Ферзенхелд на холандски и с математически символи, статистика, която рецензентът приема на вяра, без да знае нито холандски, нито математически език. И така, преди да напоим душите с откровения, ние ще ги погребем в боклука, тъй като той е четири милиарда пъти повече. Впрочем те вече са погребани. Пророчеството вече се е сбъднало, но поради всеобщото бързане и това е останало незабелязано. Така пророчеството се оказва ретророчество, и затова се нарича Перикалипсис, а не Апокалипсис. Победния му ход откриваме по признаците: пресищане, обеднявате и затъпяване, а също така акселерация, инфлация и мастурбация…