Густав Льобон - Психология на тълпите

Нека се примирим с мисълта за господството на тълпите, след като непредвидливи ръце премахнаха една след друга всички прегради, които можеха да ги възпрат.

Ние познаваме твърде слабо тези тълпи, за които започна толкова да се говори. Живели далеч от тях, професионалните психолози винаги са ги пренебрегвали и ако са се занимавали с тях, то е било само от гледна точка на възможните престъпления на тълпите. Безспорно съществуват престъпни тълпи, но има също така и добродетелни тълпи, героични тълпи и още много други. Престъпленията на тълпите са само един частен случай на психологията им и не биха подпомогнали познаването на душевността им повече от това — да се познава душевността на отделен човек единствено чрез описание на пороците му.

В действителност обаче господарите на света, създателите на религии или на империи, апостолите на всички вери, известните държавници и — на по-скромно равнище — водачите на малки човешки обединения винаги са били неволни психолози, надарени с инстинктивно познание за душата на тълпите, познание, често пъти много точно. Познавайки я добре, те лесно са я завладявали. Наполеон прониквал безпогрешно в психологията на френските тълпи, но понякога напълно се заблуждавал по отношение на психологията на чуждоземните тълпи 2 2 Всъщност и най-изкусните му съветници не успели да я схванат. Талейран 3 му писал, че „Испания посреща войниците му като освободители“. А тя ги е посрещнала като диви зверове. Един познавач и психолог на наследствените родови инстинкти би могъл лесно да го предвиди. — Б.а. .

Това непознаване го накарало да започне и в Испания, и в Русия войни, подготвили падането му.

Познаването на психологията на тълпите е средство за държавника, който иска не да ги управлява — това днес е много трудно, но поне да не бъде изцяло управляван от тях.

Психологията на тълпите показва колко слабо е въздействието на законите и институциите върху тяхната импулсивна природа и доколко тълпите са неспособни да имат някакви мнения извън внушените им. Те не биха могли да бъдат водени от правила, произтичащи от чистата теоретична справедливост. Единствено впечатленията, породени в душата им отвън, са в състояние да ги привлекат. Ако например един законодател реши да въведе нов данък, ще трябва ли да прибегне до теоретично най-справедливото решение? По никакъв начин. Най-несправедливото ще бъде практически най-добро за тълпите, стига да е най-незабележимо и най-малко тежко на пръв поглед. По този начин един косвен данък, дори да е убийствен, винаги ще бъде приет от тълпата. Всекидневно удържан в сантимови размери от предмети за потребление, той не нарушава навиците й и не й прави особено впечатление. Заменете го обаче с пропорционален данък върху заплащането или други доходи и който да се заплаща еднократно, пък бил и десет пъти по-нисък от другия, той ще предизвика единодушни протести. Невидимите ежедневни сантими са заменени в действителност от една обща относително висока сума, придобиваща впоследствие внушителни размери. Тя би останала незабележима само ако беше отделяна стотинка по стотинка; такъв икономически ход обаче включва доза предвидливост, на която тълпите са неспособни.

Горният пример осветлява много ясно тяхното мислене. То не е убягнало на психолог като Наполеон; законодателите обаче, непознавайки душата на тълпите, не биха могли да го разберат. Опитът все още не ги е научил достатъчно, че в поведението си хората никога не следват предписанията на чистия разум.

Много други примери могат да се приложат във връзка с психологията на тълпите. Познаването й хвърля обилна светлина върху много исторически и икономически явления, оставащи напълно неразбираеми без него.

Ето защо си заслужава, дори само от чисто любопитство, да се направи опит за изследване на тази психология. Да се разкрият движещите сили на човешките постъпки, е точно толкова интересно, колкото да се изучи един минерал или едно растение.

Нашата студия за душата на тълпите не ще може да бъде нещо повече от кратък синтез, обикновено обобщение на направените от нас проучвания. Единственото, което може да се изисква от него, са няколко насочващи мнения. Други ще копаят по-дълбоко браздата. Днес ние само я прокарваме върху едно все още крайно неизследвано пространство 4.