О. Хенри: Пролетно меню

Лека-полека Сара преглътна сълзите. Тъй или иначе, менюто трябваше да се напише. Но озарена все още от златистите отблясъци на бляна си, тя опипва известно време разсеяно клавишите, а умът и сърцето й все бяха на пътеката в ливадата, при младия фермер. Ала не след дълго тя се върна към каменните пътища на Манхатън и машинката затрака и заподскача като автомобил на стачкоизменник.

В шест часа келнерът й донесе вечерята й взе написаното меню. Докато ядеше, Сара с въздишка бутна настрана чинията с радиката и яйчения й придатък. Както яркото, благословено от любовта цвете се бе превърнало в някакъв позорен зеленчук, тъй и Сарините ланшни надежди вехнеха и умираха. Любовта, както е казал Шекспир, може да се подхранва сама; но Сара нямаше сили да изяде радиката, която бе красила като гирлянди първия духовен банкет на влюбеното й сърце.

В седем и половина мъжът и жената в съседната стая започнаха да се карат; мъжът в стаята над нейната се замъчи да вземе „ла“ на флейтата; пламъкът на газта понамаля; навън започнаха да разтоварват три каруци въглища — единственият звуков ефект, на който грамофонът завижда; котараците по задните огради се оттеглиха бавно към Мукден. По тези признаци Сара разбра, че е време за четене. Тя взе „Обител на сърцето“, книгата, която най не се продаваше през месеца, подпря крака на куфара си и тръгна по широкия свят с Жерар.

На входната врата се позвъни. Излезе хазайката. Сара остави подгонените от мечка Жерар и Денис и се ослуша. И вие бихте постъпили така на нейно място.

От коридора долу долетя плътен глас и Сара се спусна към вратата и заряза книгата на пода, оставяйки мечката да спечели първата среща.

Познахте вече. Сара се сблъска със своя фермер, който вземаше по три стъпала наведнъж, в горния край на стълбата, където той я пожъна и прибра без остатък, без да отпусне поне зрънце на птичките.

— Защо не писа, защо? — изплака Сара.

— Ню Йорк е доста голям град — каза Уолтър Франклин. — Дошъл съм още преди седмица и те търсих на стария адрес. Разбрах, че си се изнесла в четвъртък. Това ме поуспокои; ако беше в лош ден като петък, кой знае какво можеше да ти се случи. Но колкото и да се успокоих, оттогава всеки ден те търся с полиция и с какво ли не.

— Аз ти писах, че се местя — засече го Сара.

— Нищо не съм получил.

— Тогава как ме намери?

На лицето на младия фермер засия пролетна усмивка.

— Тази вечер влязох случайно в съседния ресторант — обясни той. — По това време на годината обичам да хапна някакъв зеленчук. Започнах да преглеждам красиво написаната листа, за да си поръчам нещо такова. И когато стигнах под зелето, обърнах се и повиках с цяло гърло съдържателя. Той ми каза къде живееш.

— Да, под зелето следва радиката — въздъхна щастлива Сара.

— Това халтаво главно „У“ на машината ти, което изскача над реда, ще го позная и на другия край на света — каза Уолтър.

— Че къде има „У“ в „радика“? — учуди се Сара.

Младият човек извади от джоба си листата и й посочи един ред.

Сара позна в тази листа първата, която бе написала следобед. В горния десен ъгъл, гдето бе капнала една сълза, все още личеше лъчеобразно петно. Но там, гдето би трябвало да се чете името на полското цвете, неотлъчният спомен за неговите златисти цветове бе накарал пръстите да начукат странно съчетание.

Между червеното зеле и пълнените зелени чушки се четеше:

„МИЛИЧЪК УОЛТЪР, С ТВЪРДО СВАРЕНО ЯЙЦЕ.“

© 1977 Тодор Вълчев, превод от английски

O. Henry

Springtime a la Carte, 1906

Сканиране, разпознаване и редакция: Борис Борисов, 2009

Издание:

О. Хенри. Избрани разкази

Издателство „Народна култура“, София, 1977

Второ допълнено издание

Подбор и редактор: Жени Божилова

Художник: Иван Газдов

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Александър Димитров

Коректори: Йорданка Киркова, Лидия Стоянова

O. Henry. The Complete Works of O. Henry

Golden City New York. Doubleday Pages & Company. 1927

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13766]

Последна редакция: 2009-10-09 17:10:00