О. Хенри - Теория на предполагаемия провал

— Този мъж, когото тя реши да последва — продължи посетителят, — не е човекът, който ще я направи щастлива. Това е необуздана и глупава самоизмама, която я кара да смята, че ще стане именно така. Съпругът й, независимо от всичките им несъгласия, е единственият способен да се оправи с нейната чувствителна и особена природа. Но за сега тя не го разбира.

— Бихте ли счели един развод за логически обоснован лек в случая, който представяте? — попита адвокат Гуч, който почувства, че разговорът започва твърде много да се отклонява от деловия тон.

— Развод? — възкликна клиентът прочувствено и почти със сълзи на очи. — Не, не… не това. Аз прочетох, господин Гуч, за много примери, където вашето съчувствие и любезен интерес са ви накарали да действате като посредник между разделени съпруг и съпруга и да ги съберете отново. Нека изоставим този предполагаем казус… нямам нужда повече да крия, че аз съм потърпевшият в тази тъжна история… Ще чуете имената — Томас Р. Билингс и съпруга… и Хенри К. Джесъп, мъжът, в когото тя е влюбена.

Клиент номер три хвана ръката на адвоката. На страдалческото му лице бе изписано дълбоко вълнение.

— За Бога — изрече той пламенно, — помогнете ми в този миг на нещастие! Потърсете госпожа Билингс и я убедете да изостави това потискащо преследване, плод на нейната плачевна глупост. Кажете й, господин Гуч, че съпругът й желае да я приеме обратно в сърцето и в дома си. Обещайте й всичко, което би я накарало да се върне. Чувал съм за вашите успехи в такива ситуации. Госпожа Билингс не може да е много далеч. Аз съм грохнал от пътуване и отчаяние. Два пъти през време на преследването я видях, но различни обстоятелства ни попречиха да се срещнем и говорим. Бихте ли се наели с тази мисия за мен, господин Гуч, печелейки моята вечна признателност?

— Вярно е — каза адвокат Гуч и леко се намръщи при последните думи на клиента си, но почти незабавно придоби изражение на благопристойно доброжелателство, — че в редица случаи аз постигнах успех в опитите си да убедя двойки, стремящи се към разтрогване на брака си, да обмислят отново прибързаните си намерения, да се сдобрят и да се върнат в своя общ дом. Но ви уверявам, че често работата е изключително трудна. Количеството аргументи, упоритост и, ако ми бъде позволено да кажа, красноречие, които се изискват, биха ви учудили. Но това е случай, в който моето съчувствие е изцяло на ваша страна, сър, и аз ще бъда изключително щастлив да видя съпруг и съпруга събрани отново. Но времето ми — завърши адвокатът, поглеждайки часовника си, сякаш изведнъж се бе сетил за този факт — е твърде ценно.

— Давам си сметка за това — каза клиентът — и ако се заемете със случая и убедите госпожа Билингс да се прибере вкъщи и да остави мъжа, след когото е тръгнала… веднага ще ви платя хиляда долара. Направил съм малко нари от недвижими имоти през време на скорошния бум в Сюзънвил и няма да се скъпя за тази сума.

— Останете на мястото си за няколко минути, ако обичате — каза адвокат Гуч, стана и отново погледна часовника си. — Имам друг клиент, който ме чака в съседната стая. За малко щях да го забравя. Ще се върна възможно най-бързо.

Създалата се ситуация напълно удовлетворяваше страстта на адвокат Гуч към сложни и заплетени взаимоотношения. Той се наслаждаваше на случаи, които предоставяха такива деликатни проблеми и възможности. Приятно му беше да си мисли, че той е господар на щастието и съдбата на тримата, които седяха на една ръка разстояние един от друг, без да си дават сметка за присъствието на останалите. Предишният образ на кораба отново изникна в съзнанието му. Но сега този образ се оказа неудачен, защото да се напълнят всички отделения на един истински плавателен съд щеше да означава да бъде заплашена безопасността му; докато тук, с пълни обезопасяващи отсеци, неговият делови кораб можеше да се отправи към изгодното пристанище на един солиден тлъст хонорар. Оставаше да реши как най-добре да се възползва от своя драгоценен и притеснен товар.

Най-напред той нареди на помощника си:

— Заключи външната врата, Арчибалд, и не пускай никого.

После се придвижи с големи безшумни крачки до стаята, в която чакаше клиент номер едно. Джентълменът седеше вътре и търпеливо разглеждаше картините в списанието с пура в уста и крака на масата.

— Е, какво — попита той жизнерадостно, когато адвокатът влезе, — взехте ли решение? Петстотин долара стигат ли, за да се осигури разводът на прекрасната дама?