О. Хенри - Теория на предполагаемия провал

— Искате да формулирате един хипотетичен казус? — попита адвокат Гуч.

— Точно това възнамерявах да кажа — заяви дамата сухо. — Сега, представете си, че има жена, която цялата е душа и сърце и копнеж за пълноценно съществуване. Тази жена има съпруг, който е много под нея в интелектуално отношение, като вкус… във всичко. Ах! Освен това е грубиян! Презира литературата. Усмихва се подигравателно на въз вишените идеи на великите мислители. Той не е способен да бъде партньор на една духовно извисена жена. Да кажем, че един ден тази нещастна съпруга среща своя идеал — мъж с ум, сърце и сила. Тя се влюбва в него. Въпреки че този мъж усеща тръпката на едно непознато до този момент привличане, той е твърде благороден, твърде почтен, за да заяви открито чувствата си. И заминава, за да избегне присъствието на своята любима. Тя обаче го последва, погазвайки с пълно безразличие веригите, с които я е оковала една мракобесническа обществена система. Каква ще бъде цената на един развод? Елиза Ан Тиминс, поетесата на „Клисурата на чинарите“, си го издейства за триста и четиридесет долара. Може ли аз… искам да кажа, възможно ли е дамата, за която говоря… да се разведе на такава ниска цена?

— Мадам — отвърна адвокат Гуч, — вашите последни две-три изречения ме радват със своята интелигентност и яснота. Ще позволите ли сега да се откажем от версията с предполагаемия случай и да говорим с конкретни имена и действия.

— Да, разбира се — възкликна дамата, приемайки практичното с възхитителна готовност, — Томас Р. Билингс е името на онзи низък грубиян, който стои между щастието на своята законна… законна, но не по душа съпруга и Хенри К. Джесъп, благородникът, чиято природа е единствено достойна за неин приятел. Аз — завърши клиентката, поднасяйки разкритието си с известен драматичен апломб — съм госпожа Билингс!

— Един джентълмен иска да ви види, сър — извика Арчибалд, влетявайки в помещението почти с кълбо напред.

Адвокат Гуч стана от стола си.

— Госпожо Билингс — заяви той любезно, — позволете ми да ви отведа в съседното помещение за няколко минути.

Очаквам много богат възрастен господин във връзка със завещание. Изобщо няма да се бавя, обещавам ви. При първа възможност ще се върна при вас и тогава ще продължим разискванията си.

С добре усвоен аристократичен маниер адвокат Гуч отведе своята духовно извисена клиентка в останалата все още незаета стая, след което излезе и внимателно затвори вратата.

Следващият посетител, въведен от Арчибалд, бе слаб, нервен, раздразнителен на вид мъж на средна възраст, с притеснено и тревожно изражение. Той носеше в една ръка малка чанта, която остави на пода до стола, поднесен му от адвоката. Дрехите му бяха от добро качество, но той ги носеше без елегантност и стил, а и те изглеждаха покрити с прах от пътуването.

— Вие сте специалист по бракоразводни дела — започна той с напрегнат, но делови тон.

— Може да се каже — започна адвокат Гуч, — че в моята практика по принцип не избягвам…

— Зная — прекъсна го клиент номер три. — Няма защо да ми обяснявате. Научил съм всичко за вас. Налага ми се да ви запозная с един случай без задължително да разкривам връзката, която бих могъл да имам с него… тоест…

— Значи искате — обади се адвокат Гуч — да формулираме един хипотетичен казус.

— Може и така да го наречете. Аз съм обикновен делови човек. Ще бъда максимално кратък. Първо да вземем предполагаемата жена. Да кажем, че тази дама е омъжена неподходящо. В много отношения тя превъзхожда съпруга си. Физически я смятат за красива. По нейните думи тя се е посветила изцяло на литературата — поезия, проза и разни подобни. Съпругът й е обикновен човек, занимава се с бизнес. Домът им не е щастлив, въпреки че той се е опитвал да го направи такъв. Преди известно време един мъж — непознат човек — пристигна в мирното градче, в което те двамата живееха, и се захвана с някакви сделки с недвижими имоти. Тази жена се запозна с него и бе невероятно очарована. Нейното отношение бе така явно, че мъжът почувства, че тази малка общност вече не представлява безопасно място за него и си тръгна. Тя напусна съпруг и дом и го последва. Забрави къщата си, където бе обградена с какви ли не удобства, за да тръгне след този мъж, който й бе вдъхнал такава странна любов. Има ли нещо по-достойно за презрение — завърши той с треперещ глас — от съсипването на един дом заради женската безмерна глупост?

Адвокат Гуч изрази предпазливо мнение, че няма.