Сан Антонио - История на Франция

— Ами защото те би трябвало да се казват марки, а не франкове. Няма логика. Значи излиза, че ние малко или повече сме и шваби?

— По малко от много неща, Дембо. Нали ти го казах още в началото? Колкото до франките, те се настанили в Северна Галия и основали първото френско кралство. Знаеш ли как се е казвал първият френски крал?

— Разбира се, че Франсоа Първи — отвърна Берю с непоклатима увереност. После обоснова тази си желязна убеденост: — Франсоа, защото е от Франция, и Първи, защото е бил първият. Има моменти, когато ме взимаш за хептен аджамия. Забравяш, че аз все пак съм главен инспектор, който по силата на дългия си професионален опит владея дедукционния метод.

— Не се е казвал Франсоа Първи, а Меровей, дебелак такъв! — съсякох го аз.

Берюрие се съпикяса. Няколко пъти отвори и затвори уста, преди да си признае:

— За тоя въобще не съм чувал.

— Но си чувал за неговия внук, надявам се?

— Снасяй името! — помоли той напрегнато.

— Кловис!

— Да не е оня, дето се разправя за него по повод на някаква счупена ваза и отрязана глава?

— Виждам, че си чувал преданието. Същият е. Той именно довършил завоюването на Галия, като изтласкал римляните. Бил женен за една засукана дамичка на име Клотилда. Не може да не се спомене, че самият той бил твърде разностранен, за да не кажа универсален, в сексуалните си предпочитания: дудуци, кларнети, окарини, фьой-дьо-роз, шейсет и девет и тъй нататък без оглед на това, дали насреща му е мъж или жена.

— И двустранен аспиратор с тирбушон? — позаинтересува се Берю.

Също!

И розово влакче за повечко хора?

— Всичко, ти казвам! Освен това за отбелязване е, че той бил езичник, а Клотилда — християнка.

— Хм, значи е имало вода в електрическата им инсталация…

— Никак даже, защото те се обичали. Клотилда полагала усилия да го привлече в лоното на християнството. И тъкмо била на път да постигне това, когато синчето им, на име Ингомир, се споминало.

Че как да живее с подобно име!

— Тогава Кловис се напънал и направил на жена си още едно отроче от мъжки пол. Защото царските родове не бива да се оставят да гаснат. Но и тази им рожба сериозно се разболяла, и то още на следващия ден от кръщението си.

— Лоша работа за църквата — отбеляза Дембо. — В този момент сигурно Кловис е получил християнофобия?

— И още как! Направо заявил, че християнският бог и меровингите не могат да предат заедно. Но пък Клотилда го ударила на толкова горещи молитви, че чедото им взело, та оздравяло.

— Това си е наистина чудо, още повече, като се има предвид, че тогава пеницилинът не е съществувал.

— Въпреки това чудо Кловис все още не бил напълно убеден в необходимостта от покръстването си. Онова, което в края на краищата го убедило, била битката при Толбиак срещу алеманите. Тогава нещата вървяли твърде зле за него и изведнъж му хрумнало да се обърне с молитва към Бога на съпругата си: така и така, дай ми победа, а пък аз ще стана християнин! На Господ-Бог явно му харесал този алъш-вериш и най-неочаквано Кловис излязъл победител в битката!

Дебелака беше впечатлен.

— Този случай направо кара човек да се замисли…

— Още повече, че се увенчава с едно кръщение, състояло се в Реймс. Оттук нататък френските крале стават католици, а епископите дават едно рамо на Кловис да довърши завоюването на Галия…

През този новогодишен ден град Реймс беше в празнично настроение. Шампанското се лееше, а популусът се бе стекъл около църквата, където ставаше едно знаменателно събитие: крал Кловис приемаше светото кръщение. Последният стоеше в най-естествен вид, тоест напълно гол, в новия обширен купел-баптистерий, проектиран и реализиран от небезизвестния Хидеалстандар. Въпреки студения сезон и въздушното течение, което се виеше под високите сводове, на него не му беше студено. Защото си мислеше за съдбините на Франция, а и за това, че е първият от рода, който става християнин. Сестра му, носеща нежното име Албофледа, както и три хиляди от воините му, търпеливо очакваха своя ред да бъдат подложени на въпросното тайнство.

Митрата на епископ Реми хвърляше свръхестествени отблясъци.

— Сведи глава, чадо — нареди прелатът, — и се приготви да приемеш Божията благодат, което ще те изтръгне от пагубното езичество и ще доведе до твоето душеспасение.

Докато изпълняваше повелението, Кловис намигна на доверения си Берюрис, който стоеше до купела. При този знак бавно и заднишком заотстъпва към олтара. Поради изключителната тържественост на момента никой не му обърна внимание.