Сан Антонио - История на Франция

— Тогава шапка й свалям. Като всяка истинска светица тя си е била ясновидка. Това накарало ли дофина да я вземе на сериозно?

— Да. Още повече, че тя го уверила, че е истинският престолонаследник по кръв на френския крал, нещо, в което той се съмнявал поради някои гореописани обстоятелства. Тъй че всичко това го накарало да постави под командването й една армия, с която тя отишла в Орлеан и го освободила. След това, все така следвайки плана, начертан й от гласовете, завела дофина в Реймс, за да бъде помазан там за крал. С което изпреварил краля на Англия, който още не бил минал през тази процедура.

— А ебливата му майка тогава била ли е още жива?

— Да, но представлявала вече дебела лелка, която гледала с лошо око на Жана и на нейните подвизи… След помазването си Шарл VII загубил интерес към войната, а и към Жана д’Арк. При това положение тя е можела спокойно да се върне при плетките и овцете си. Но не би. Вече набрала инерция, отишла да се опита да освободи Париж, където била ранена. След като се възстановила, заминала да се сражава в Компиен, но там нещата взели лош обрат. Бургундците я хванали и я продали на англичаните.

— Какво? Ужас! — викна Берю. — А аз толкова съм се черпил по кръчмите с бургундци, без да зная на какво са всъщност способни! Наистина човек цял живот се учи! Следващия път, като попадна на бургундец, верицата му ще разплача!

— Такава е горчивата историческа истина, Берю. След това спретнали на Жана един нагласен съдебен процес с обвинението, че е вещица, и я изгорили на клада.

Очите на Берю се навлажниха. Той извади от джоба си една кърпичка, носеща белезите на дълготрайна употреба, развълнувано се изсекна и след кратко мълчание попита:

Едно нещо не ми е ясно, Сана. Защо светците, които я насадили на тия пачи яйца, не задействали някоя едра градушка в момента, когато палачът е палнал съчките на кладата й?

— Вероятно защото тя е трябвало да извърви пътя именно до този край на земния си жребий, та да приеме възвишения образ, останал в историческата ни памет. Много хора, Берю, са по-нужни на родината си мъртви, отколкото живи. Докато се сражавала, Жана била поставяна под съмнение и подигравана; били оспорвани и мисията й, и самата тя. Но след като се превърнала в пепел, станала емблема и Франция надигнала глава. Тя увековечила името си благодарение на това, че умряла, и то по този начин. Ако беше останала жива и бе изхвърлила от Франция всички англичани, вероятно след това щеше да се е омъжила, щеше да е народила няколко дечица, преди да се превърне като Изабо Баварска в дебела тетка с тройна гуша и варикозни крака. Тоест щеше да напусне епопеята през кухненската врата. А на достопочтените домакини-майки, Берю, не им издигат статуи и паметници. Било е необходимо Жана да остане в спомена на хората с пряпорец, а не с биберон в ръка. Тя спасила Франция, не толкова воювайки, колкото горейки…

— А крал Шарл Еди-кой-си какво казал за всичко, което станало?

— Той бил един лекомислен либертин. Девите го интересували дотолкова, колкото да ги дефлорира, и евентуално малко след това. Той прекарвал страстни дни в компанията на своята фаворитка на име Аньес Сорел.

— Коя е тя?

— Дъщеря му.

Г-жа д’Арк замислено затвори вратника на кошарата и се загледа подир отдалечаващата се своя щерка. Подкарала послушното стадо пред себе си, тя с лека стъпка го насочваше към пасбищата. С хурка под мишницата си, изглеждаше точно това, което си и бе: една мила и хрисима момичка.

— Видиш ми се угрижена, жено — каза г-н д’Арк, който се зададе, тикайки една количка.

— Това дете ме тревожи — отвърна тя.

Главата на семейство д’Арк пусна дръжките на количката.

— Мислиш, че е нещо нефелава? Наистина напоследък ми се вижда бледичка.

— По-точно здравето на главата й. Чини ми се, че от известно време й мърда чивията.

— И защо ти се чини тъй?

— Ами казва, че докато наглежда овцете, чувала гласове.

— Във всеки случай напоследък хич не си дава зор да пази овцете. Вчера още едно агне го хвана липсата. Ако нещата продължават така, ще трябва да помислим дали да продължаваме да я пращаме да ги пасе.

Г-н д’Арк плю в мазолестите си длани и наново хвана дръжките на количката, готвейки се да продължи работата си, но жена му го спря.

— И знаеш ли какво й хортували тези гласове?

Какво да й хортуват, след като ги няма? Те са само в куфелницата й. Ясно е, че изкуква. — Ще трябва да й даваме да пие отвара от кукуряк.