Сан Антонио - История на Франция

— Как така?

— Когато имаш за майка сексуална хала като Изабо Баварска, подобни съмнения не са неуместни. Тъй че той бил доста неуверен в себе си човек и не е чудно това, че дори половинката корона на главата му го смазвала с тежестта си. Но съдбата си знаела работата. Една жена погубила френското кралство, на друга предстояло да го спаси. Това била Орлеанската дева.

Като израз на своята готовност да съпреживее по-пълно предстоящия ключов момент от изложението ми, Берю изтегна краката си, при което ставите му гръмко изпукаха, после събу обувките си, при което пък огромните палци на краката му щръкнаха от неизменните дупки на преносените му чорапи. Стаята се изпълни с пролетарско ухание. Тъй като всичко това не ми бе непознато, то не ми попречи да продължа:

— Жана д’Арк се появява в един период на безредие и мизерия. Страната била разпокъсана, съсипана, ограбена и вървяла на самотек, така че налице били всички условия за появата в нея на герой или героиня. Тя имала нужда от спасител. По смутно и трудно време е достатъчно някой да се появи в точния момент с вика „разбирам ви!“, за да пожъне пълен успех. А ако и каже, че чува гласове, то и тези на избирателите са му още повече в кърпа вързани.

— А защо властниците най-редовно допускат такова положение, че да се появи такъв герой, който впоследствие да им стъжни живота?

— И аз съм си задавал този въпрос, Шишо. Засега не съм намерил отговора му.

— То онзи, който има не само власт, но и акъл в главата си, ако иска въобще да остане с нея, би следвало да знае, па макар и заради собствения си интерес, че трябва да размахва не само тояга, но и морков и че трябва да предлага не само зрелища, но и хляб — изрече Берю една от свойствените си обобщителни сентенции, сякаш извиращи от недрата на натрупания в народната памет опит.

— Както и да е, именно в подобна обстановка по силата на историческата необходимост се пръква момата Жана. Онези погранични части на Шампан и Лорен, където живеела тя, се намирали под властта на краля на Франция. Родителите й били свободни земеделци, а не крепостни селяни, каквато е натрапената за тях представа. Бидейки достопочтени люде, те страдали от общата ситуация в кралството и буквално изригвали към небето молитви за избавление.

— И през главите им хич и не минавала мисълта, че именно дъщеря им ще свърши тая работа. Така си е. Човек никога не може да бъде сигурен, че у дома му не расте някой герой или светец.

— Това си е съдба, отредена свише, Демби. Жана била впечатлително и чувствително момиче. Тя ежедневно слушала как родителите й се вайкали по повод бедите, стоварили се върху Франция. Това довело дотам, че един ден, както си плетяла край овчиците, чула небесни гласове. Църквата твърди — и ние нямаме никакви основания да не й вярваме, — че това били гласовете на свети Михаил, на света Катерина и на света Маргарита.

— Отбрана компания — призна Берю с известно страхопочитание.

— Въпросната компания посъветвала Жана да отиде и да освободи Орлеан от обсадата, на която бил обект, и след това да отведе дофина в Реймс, за да бъде помазан там за крал. Жана споделила с мама и татко за така неочаквано възложената й мисия, но те, ако и да били дълбоко вярващи хора, проявили известен скептицизъм спрямо нейното твърдение. В края на краищата, въпреки тяхната съпротива, тя отишла при сеньор Дьо Бодрикур 11 11 За да не бъда заподозрян в непристойна игра на думи, следва да отбележа, че точно това е името на въпросния благородник. (Бел. пресъзд.) , за да изложи и пред него спуснатата й свише отговорна задача. Естествено, от начало той я взел за откачалка, но тя проявила толкова убедително красноречие, че накрая й дал едно препоръчително писмо, плюс неколцина въоръжени мъже за ескорт, и я изпратил при дофина в Шинон. Още преди тя да пристигне там, дофинът бил вече уведомен за идването й, като и той, и целият му двор предварително се забавлявали, тъй като били убедени, че не е сама в главата си.

— Трябва да се поставим на мястото им — изкоментира Берю. — На нас сега ни е лесно, като знаем, че си е чиста проба светица, но те са били в правото си да изпитат някои съмнения по въпроса…

— Дори й устроили една клопка: преди тя да влезе, дофинът поставил на трона един от приближените си, а самият той се смесил с тълпата куртизани. Да, но станало още едно чудо: тя без колебание се насочила право към него.

— Дали не е била виждала снимката му някъде?

— Невъзможно. Тогава фотографията още не съществувала.