Артър Хейли - Опасно лекарство

Тогава той троснато й обясни критичното положение на Мери Роу поради голямото количество амоняк в кръвта и злъчно добави, че би желал компании като „Фелдинг-Рот“, вместо да рекламират някакъв антибиотик от рода „и ние ги правим“, който навярно не е нито по-добър, нито по-лош от дузина подобни препарати вече залели пазара, да разработят препарат, който да възпрепятства прекомерната концентрация на амоняк в кръвта…

После млъкна вече от неудобство заради грубото си държание и сигурно щеше да й се извини. Тя обаче междувременно бе събрала материалите и мострите и вече си тръгваше, като каза на излизане от кабинета му само:

— Довиждане, докторе.

Тъй миналият ден не предложи нищичко ново, с което Андрю да помогне на пациентката си Мери Роу.

Тази сутрин по телефона позвъни старшата сестра на етажа г-жа Лъдлоу:

— Доктор Джордан, безпокоя се за вашата пациентка Мери Роу. Тя изпада в кома, не реагира на нищо.

Андрю светкавично се озова в болницата. Специализант-ординаторът бдеше при Мери Роу, вече изпаднала в дълбока кома. Още когато фучеше с автомобила си към болницата, за доктор Джордан бе съвсем ясно, че и най-отчаяните усилия няма да помогнат за спасяване на болната. Единственото, което им оставаше, бе да продължат интравенозното вливане на лекарствения разтвор. И надеждата.

Към края на деня се разбра, че надежда няма. Мери Роу си отиваше. Съпругът й едва сдържайки сълзите си, запита:

— Докторе, дали тя ще дойде в съзнание? Ще разбере ли Мери, че съм тук?

— Съжалявам, но няма такива изгледи — каза Андрю.

— Нищо, аз ще си остана при нея.

— Разбира се. Медицинските сестри ще бъдат наблизо. Ще кажа и на ординатора.

— Благодаря, докторе.

Излизайки, Андрю се замисли: благодарност за какво? Почувства нужда от чашка кафе и тръгна натам, където знаеше, че ще го намери.

Лекарският салон бе пестеливо обзаведен с няколко стола, лавица за пощата, телевизор, малко писалище и гардеробчета за лекарите, но осигуряваше две важни предимства — възможност за уединение и винаги горещо кафе. Там Андрю не завари никого. Наля си кафе и се отпусна в едно старо, доста износено кресло. Нищо не го задържаше в болницата, но той инстинктивно отлагаше тръгването към ергенския си апартамент. Беше му го намерила Хилда, съпругата на Ноа Таунсенд — удобно жилище, но понякога се чувстваше много самотен в него.

Кафето бе горещо. Докато изстине, Андрю реши да прегледа новия брой на вестник „Нюарк старледжър“. На първа страница централно място заемаше съобщение за някакъв „спутник“, нещо като сателит на Земята, изпратен в космоса от русите с тържествени фанфари, възвестяващи „утрото на нова космическа ера“. Докато се очаквало, според вестниците, президентът Айзенхауер да вземе мерки за ускоряване космическата програма на САЩ, американските учени се почувствали „шокирани и унизени“ от техническото превъзходство на русите. На Андрю му се прииска шокът да засегне и медицинската наука. Въпреки че през дванадесетте години след Втората световна война тя бе постигнала голям напредък, все още продължаваше да страда от сериозни празноти и въпроси без отговор.

Андрю захвърли вестника и посегна към „Медикъл икъномикс“ — списание, което ту го разсмиваше, ту го смайваше. Твърдеше се, че то се ползувало с най-голяма популярност сред лекарите, измествайки дори престижния ежемесечник „Ню Ингланд джърнъл ъф медсин“.

Целта на „Медикъл икъномикс“ бе да просвещава лекарите как да печелят много пари и как да ги инвестират и харчат. Той зачете статията „Осем начина за намаляване данъчното облагане при частната практика“. Навярно нямаше да е зле да научи нещо в тази област, понеже боравенето с парите, които всеки лекар в края на краищата изкарваше, бе още една тема извън програмата на лекциите в медицинския факултет. А сумите, постъпващи в банковата му сметка, откакто започна работа с доктор Таунсенд — вече година и половина — просто го смайваха. За Андрю това бе едно непознато и съвсем не лошо преживяване. Той нямаше намерение да става роб на парите, но все пак…

— Извинете, докторе.

Женски глас. Доктор Джордан се обърна.

— Не ви намерих в частния кабинет, доктор Джордан, и затова реших да проверя дали сте в болницата.

Дявол да го вземе! Вчерашната жена от фирмата за лекарства. Шлиферът й бе мокър. По кестенявата й коса се стичаха дъждовни капки, а очилата й се бяха запотили от водата. Виж ти, с цялата си наглост се вмъкнала тук!