Артър Хейли - Опасно лекарство

Лорд се ядоса на двамата починали. Защо заради проклетите им болести, от които и без това щяха да си умрат, трябваше да се компрометира хексин W, въпреки че той явно не бе причина и за двата случая? Тъй или иначе натрупващите се съобщения се превръщаха в проблем. Също и в повод за безпокойство.

Директорът на научните изследвания вече знаеше, че не е спазил изискването на закона да се съобщи незабавно в УХЛ за предишните два случая. Сега бе изпаднал в абсурдно положение.

Ако изпратеше новите сведения в УХЛ, не можеше да пренебрегне старите, които обаче бяха забавени много след петнайсетдневен срок и щяха да уличат в нарушение на закона „Фелдинг-Рот“ и лично Винс Лорд. Всичко можеше да се очаква. В подсъзнанието му се спотайваше неприятната мисъл, че доктор Гидиън Мейс в УХЛ вероятно изчаква удобен момент, за да се нахвърли върху своята жертва.

Винсънт Лорд сложи и тези две съобщения в папката при другите. В края на краищата, рече си той, никой друг освен мен не знае общия брой на съобщенията. Всяко е получавано поотделно. Никой от подателите не знае за другите.

До деня, в който Александър Стоу му телефонира, за да прекрати контракта за хексин W, Лорд бе натрупал дванайсет съобщения и живееше в страх. Той разбра, и това засили тревогата му, че Стоу по някакъв начин е научил за четири от свързаните с хексин W смъртни случаи. Лорд не му каза, че фактическият брой е дванайсет плюс двата, които Стоу е установил директно, а сега за тях научи и Винс.

Понеже юридически не можеше да се пренебрегне онова, което му съобщаваше Стоу, известните смъртни случаи вече ставаха четиринайсет.

Петнайстото съобщение пристигна в деня, когато Стоу телефонира на Силия. Дотогава, макар и с неохота, Лорд не бе в състояние да заобикаля научните истини и стигна до принципно обяснение на повечето, дори за всичките смъртни случаи.

Преди няколко месеца на заседание в кабинета на Силия, свързано с планиране на продажбите, когато изказването му бе съпроводено с ръкопляскания, той бе описал ефекта на хексин W по следния начин:

„…прекратява генерирането на свободни радикали, така че левкоцитите — белите кръвни телца — не биват привличани към болното място на организма… Резултат — няма възпаление… болката изчезва“.

Всичко това бе вярно.

А по пътя на дедукцията и с помощта на извършени набързо експерименти стана ясно, че отклоняването на леквоцитите отслабва организма и го прави уязвим. При естествения процес, без намесата на лекарственото средство, левкоцитите, съсредоточени в болното място, унищожават чуждите тела — бактериите. Така белите кръвни телца осигуряват защита, макар че причиняват болка. Но при отсъствието им, което се постига чрез насищане на свободните радикали, бактериите и другите организми са в неудържим разцвет и причиняват тежки инфекции в различни части на тялото.

И смърт.

Въпреки необходимостта от доказателства, Винсънт Лорд не се съмняваше, че в последна сметка хексин W е причина за най-малко една дузина смъртни случаи, ако не и повече.

Той също така откри, за съжаление много късно, и затова без полза, че в програмата за клинични изпитания на хексин W е допусната грешка. Повечето от наблюдаваните пациенти бяха в болничен режим, при който опасността от инфекция е много по-малка. Всички инциденти, описани в сведенията от неговата папка, бяха станали извън болнични заведения, в домашни условия или в друга, неконтролирана среда, в която бактериите могат да се размножават…

До това заключение, потвърждаващо неговия провал, разбиващо мечтите му и засилващо отчаянието и страха му, Лорд стигна само няколко минути преди Силия да влезе в кабинета му.

Сега той бе убеден, че продажбата на хексин W трябва да се спре. Покрусен, разбираше вината си за затаяване на истината, престъпление, причинило смъртта на хора, които можеха да живеят и до момента. Над него надвисваше позор, съдебно преследване и може би затвор.

Мислите му, колкото и странно да беше, се върнаха двайсет и седем години назад… Шампейн Ърбана, университета в Илинойс, разговора в кабинета на декана, при когото бе отишъл да иска ускорена промоция, и който не уважи молбата му.

Тогава Лорд бе почувствал, че според декана, той, Винсънт Лорд, страда от някакъв недостатък на характера. Сега за пръв път, взирайки се в дълбоките пластове на своята душа, Винс се питаше: Дали деканът не е бил прав?

Влязла без предупреждение в кабинета на директора на научните изследвания, Силия затвори вратата след себе си и без да губи нито секунда запита: