Howe: U.S. Army in World War II. Northwest Africa: Seizing the Initiative in the West. p. 456
Подразделение в британската и американската авиация, по-голямо от ескадрила — бел. прев.
Според неговата преценка силите на съюзниците възлизат на 210 000 души, 1600 танка, 850 оръдия и 1100 противотанкови оръдия — една твърде занижена преценка. Действителната мощ на съюзниците в началото на март е 500 000 души, въпреки че едва половината от тях са в бойни части. Общият брой на танковете им е 1800 плюс над 1200 оръдия и повече от 1500 противотанкови оръдия. В същото време бойните сили на Оста са 120 000 души и около 200 годни за действие танка.
Дори тези преценки са завишени. Преди сраженията през февруари дивизията «Чентауро» наброява само 5000 бойци, а след тях съставът й е намален още повече.
Тя е предприета с малко no-малко от 30 танка и два пехотни батальона на 15-а танкова дивизия.
Този батальон има около 80 танка T-IV. Липсващият батальон с танкове „Пантера“ е заменен с батальон бронирани самоходни артилерийски установки, които отдалеч могат да бъдат взети за танкове. Дори и при това положение е трудно да се разбере как в мемоарите си за войната „Пресметнатият риск“ генерал Марк Кларк е стигнал до заключението, че при Салерно германците вероятно са имали около 600 танка, което е близо 8 пъти повече от действителния им брой (и само 4 пехотни батальона, въпреки че има силна артилерия).
Liddell Hart: The Other Side of the Hill. p. 364.
Liddell Hart: The Other Side of the Hill. pp. 364–5.
Liddell Hart: The Other Side of the Hill. p. 365.
Чърчил, Уинстън. Втората световна война. Т. 5. с 390.
По време на американската Гражданска война — бел. прев.
Reculer pour mieux sauter (фр.) — отстъпи, за да се хвърлиш напред — бел.прев.
Числеността на германските дивизии е най-различна. Някои от дивизиите, които са участвали в тежки сражения, са със значително намален състав, но и при нормална численост тя е две трети от числеността на съюзническите дивизии.
Първият ден на десанта плюс 90 дни — бел. прев.
Настъплението при Авранш е извършено от 4-та американска бронетанкова дивизия, ко-мандвана от генерал Джон. С. Ууд. Прекарах с него два дни малко преди десанта и той ми направи впечатление на човек, който оценява повече от всеки друг значението на проник-вансто в дълбочина и бързината, с която то ще се извършва. В разговорите ми с него дори Патън защитаваше преобладаващото тогава мнение на съюзническото Върховно командване, че съюзническите войски трябва „да се върнат към методите от 1918 г.“ и че те не могат да повторят дълбоките и бързи вклинявания на германците, особено тези на Гудериан и Ромел от 1940 г.
Веднага след войната проучих този въпрос, като разпитах германските генерали, участвали пряко в тези събития. Генерал Блументрит, който беше началник-щаб на германските въоръжени сили на Запад, резюмира ситуацията с едно изречение: „Зад Рейн нямаше германски войски и в края на август нашият фронт беше широко оголен“ — The Other Side of the Hill, p. 428.
Независимо от това обаче отказът на Русия да разреши на американски бомбардировачи от Западна Европа да кацнат на съветски летища, след като хвърлят доставки от въздуха за поляците във Варшава, така и не получава задоволително обяснение. При тези мисии се налага британските и полските пилоти да летят от Италия и обратно, обаче при такова голямо разстояние, колкото и да са героични, техните усилия едва ли имат някакво съществено значение.
При едно посещение в Париж през 1935 г. ми попадна френският превод на „Командването на военновъздушните сили“ на Дуже и когато се върнах във Великобритания, го споменах пред няколко приятели от щаба на ВВС, но никой не беше чувал нищо за него. И наистина, много преди това доктрината на щаба на ВВС беше претърпяла значително развитие. Английският превод на книгата на Дуже излиза в Америка едва през 1942 г., а във Великобритания — през 1943 г. Тя няма никакво влияние и в самата Италия. Когато официална покана посетих италианските ВВС през 1927 г., нито министърът на ВВС маршал Бабо, нито друг от ръководителите на военната авиация спомена в разговорите ни труда на Дуже, въпреки че те бяха много откровени в разговорите с мен и проявиха жив интерес към идеите за развитието на стратегията на въздушната война във Великобритания.
Читать дальше