Базил Харт - История на Втората световна война

Liddell Hart. The Other Side of the Hill. p. 149.

Варлимонт е заместник-началник на оперативния отдел на Върховното командване, ръко-воден от генерал Йодл.

На 20 януари Чърчил заявява, че флотите на съюзниците са постигнали успех, гаранти-райки сигурността на движещите се в конвои съюзнически кораби за разлика от корабите държави, които търпят загуби от нападенията на подводници. После, след едно кратко отклонение, той задава въпроса: „Но какво би станало, ако тези неутрални държави, които споменах, а и другите, които не споменах, подчинявайки се на един споитанен импулс, бяха изпълнили дълга си в съответствие с устава на ОН (Обществото на народите — бел. прев.) и се изправеха заедно с британската и френската империя срещу агресията и злото?“ Това предизвиква смут и белгийската, датската, холандската и швейцарската преса бързат да отхвърлят тази възможност, а официален Лондон, връщайки се в известна степен към дните на примирието, обявява, че изказването изразява само личното мнение на Чърчил.

Френското име на река Маас, която протича и през Белгия и Холандия — бел. ред.

Сгъстен боен ред (гр.) — бел. прев.

Предвиждайки тъкмо такава ситуация, каквато възниква през 1940 г., още от 1935 г. „Таймс“ и други издания призовават Великобритания да съсредоточи усилията си за изграждане на по-силни военновъздушни сили и на 2–3 танкови дивизии за контрауда срещу евентуален германски пробив във Франция, вместо да изпраща експедиционен корпус съставен от пехотни дивизии, с каквито французите разполагат в изобилие. Този принцип е възприет от правителството в края на 1937 г., но е изоставен в началото на 1939 г. в полза на изграждането на експедиционна сила по познатата схема. До май 1940 г. във Франция са изпратени 13 пехотни дивизии (включително 3 „трудовашки“) без нито една бронетанкова дивизия, обаче те се оказват неспособни да направят каквото и да било, за да спасят положението.

Поради заболяване на генерал Крий дивизията временно се командва от бригаден генерал Каунтър.

Британска колония до 1957 г. Територията й сега е част от Република Гана — бел. ред.

Liddell Hart, The Other Side of the Hill, p 254.

Провинции в Южна Австрия — бел. ред.

Тук през 1812 г. окончателно са разгромели войските на Наполеон — бел. ред.

В лична паметна бележка до началник-щабовете от този ден Чърчил категорично заявява: „Съдбата на войната в Близкия изток, загубата на Суецкия капал, обезсилването и обърква-нето на огромните сили, които изградихме в Египет, умирането на надеждите за сътрудничество с Америка през Червено море — всичко това може да получи нов обрат благодарение на неколкостотин бронебойни машини. Те трябва да бъдат пренесени там на всяка цена ако съществува такава възможност“ (Чърчил, Уинстън. Втората световна война. Т.3 с.242

Чърчил настоява да бъдат изпратени още 100 танка, необходими за окомплектуването трети полк във всяка бригада, които да бъдат транспортирани по средиземноморския път, но Адмиралтейството не е склонно да рискува отново. В мемоарите си той с горчивина отбелязва: „Не бих се въздържал да потърся и да получа от военния кабинет решение по този въпрос, ако самият генерал Уейвъл не ме беше лишил от подкрепата си, преминавайки всъщност на противоположната страна. Това ми върза ръцете“.

Числата за сравнимите танкови сили и ресурси са посочени в Английската официална история. Данните за английската оперативна мощ — общо 713 танка, са установени чрез извадки от няколко източника, които посочват различни числа. При едно друго пресмятане на тези данни общият брой на танковете е 756.

Император на Япония по това време — бел. прев.

През март 1935 г. генерал Дил, който стана директор на военните операции и разузнаването, ме покани да отида в Министерството на войната, за да разговаряме по текущи и бъдещи проблеми на отбраната. Главна тема на разговора беше Далечният изток и особено въпросът дали трябва да отбраняваме Хонконг в случай на война с Япония. Както показва стенограмата от разговора онази вечер, „аз предложих и той се съгласи, че ще е по-добре да го загубим, като не държим там прекалено големи сили, вместо да го подсилим и така да го превърнем в един «Вердюн» или «Порт Артур», което ще ни изправи пред голяма опасност от загуба на престиж“.