Базил Харт - История на Втората световна война

Затова тази „История“ дължи много на всички тези хора, както и на стотиците други от области извън военната стратегия и отбраната, с които широките интереси на Базил го бяха свързвали. Не изброявам имената им, но съм уверена, че те ще ми простят за това. Никой не е вярвал толкова, колкото Базил, че един учител „има какво да научи от учениците си“, и неговите ученици и приятели го вдъхновяваха по най-добрия начин. Докато пишеше „Историята“, Базил имаше някои много способни помощници: Кристофър Харт, после Питър Симкинс, който сега е в Британския военен музей, Пол Кенеди, който свърши полезна работа във връзка с войната в Тихия океан, и Питър Брадли, който помогна в написването на главите за „Войната във въздуха“.

През годините много ползотворно се трудиха редица секретарки и техният интерес и търпение да записват на машина и да преписват една след друга черновите на „Историята“ улесниха работата на Базил. Госпожица Майра Томсън (сега госпожа Слейтър) работи при нас осем години, когато живеехме в Уолвъртън Парк. По-късно тук в Стейтсхаус изключително много ни помогнаха госпожа Дафне Бозанкет и госпожа Една Робинсън, а в последните етапи на подготовката на „Историята“ много полезна работа свършиха госпожа Уенди Смит, госпожа Памела Бърнис и госпожа Маргарет Хоус.

Сред безброй много други хора, на които трябва да благодаря, са директорите и персоналът на „Касъл“ — издателите на британското издание на „Историята“. Дезмънд Флауър възложи поръчката за написването на книгата през 1947 г. и изчака търпеливо тя да бъде завършена. Благодарност заслужава и Дейвид Хайъм не само като литературен агент на много от книгите на Базил, но и заради приятелството му през годините.

Бих искала също да благодаря на директорите и на персонала на печатница „Клоус“ и особено на Бил Рейн за техния интерес към книгата и за високото качество на отпечатването, което стана навреме въпреки многото трудности. Доволна съм, че именно „Клоус“ отпечата тази последна книга на Базил, тъй като те отпечатаха една от първите му книги — „Науката на пехотната тактика“, през 1921 г.

Издателите и аз сме особено благодарни на следните хора, които безкористно четяха различни глави или цялата „История“ преди и след смъртта на Базил и му отдадоха заслуженото със своята критика: Г. Р. Аткинсън, Брайън Бонд, д-р Ноубъл Франкланд, вицеадмирал сър Питър Гретън, Ейдриън Лидъл Харт, Малкълм Макинтош, капитан Стивън Роскил, вицеадмирал Брайън Шофийлд, подполковник Албърт Сийтън, генерал-майор сър Кенет Стронг и д-р М. Дж. Уилямс. Някои от тях великодушно позволиха на Базил да използва цитати от техните книги, а полковник Сийтън стори това още преди да бъде публикувана неговата книга.

Бихме искали да благодарим също на Ан Фърн и Ричард Наткийл за тяхната работа при изучаването и начертаването на картите и още веднъж да изразим благодарността си на госпожица Хиби Джеролд, която изготви един първокласен индекс, въпреки че трябваше да работи при голямо напрежение.

Знам, че от многото хора, които помогнаха, най-много сме задължени на Кенет Паркър от „Касъл“ — редактор на Базил и негов приятел, който имаше тежката задача да организира публикуването на „Историята“ след смъртта на съпруга ми. Без неговата помощ издаването на книгата щеше да се забави още повече. В предговора към своите „Мемоари“ Базил казва, че е бил „щастлив да има най-вдъхновяващия, компетентен и прецизен редактор, с когото бе удоволствие да се работи“. Към тези думи бих искала да прибавя и моята специална благодарност за работата му върху „История на Втората световна война“.

Личните доходи на Базил бяха малки и изследователската работа по написването на „Историята“ винаги е била забавяна от необходимостта да изкарва прехраната си с журналистика и писане на други, неизискващи толкова много време книги. През 1965–1967 г. той беше подпомогнат от една стипендия на фондацията „Уолфсън“ и беше благодарен на господин Ленард Уолфсън за проявения от него интерес към „Историята“. През 1961 г. дойде помощ и от Кингс Колидж, Лондон, и лично от директора по военните изследвания Майкъл Хауърд, които великодушно направиха възможно превръщането на конюшните на Стейтсхаус в библиотека, а на мястото на хамбара построиха малък апартамент за гостуващи историци. Това значително помогна за разширяването на работната ни площ и за удобството на учените. Проявеното от данъчните власти разбиране на проблемите, свързани с работата на Базил в трите района, в които живяхме през тези години, улесниха живота и работата ни в Англия. Без това щяхме да бъдем принудени да живеем в чужбина и „Историята“, както и много други трудове на Базил, а също и преподавателската му дейност щяха да пострадат от това.