Базил Харт - История на Втората световна война

След Войната за независимост през 1946 г. в Израел дойдоха израелски офицери от най-различни рангове да се консултират с Базил за сформирането на тяхната армия. Сред тях беше Игал Алон, с когото станахме близки приятели. Той написа на своята снимка, която се пази в библиотеката на парламента, думите, които сега много се цитират: „На капитана, който учи генерали“. През 1961 г. Базил беше поканен да посети Израел и да изнесе лекции пред въоръжените сили и в някои университети. Израелците многократно са изразявали признанието си за преподавателската дейност на Базил и той често казваше, донякъде със съжаление, че неговите „най-добри ученици“ са били те и германците, а не съотечествениците му.

През 1951 г. фрау Ромел го попита дали би се съгласил да редактира личните записки на съпруга й. Той прие и между нас и вдовицата на фелдмаршал Ромел, сина му Манфред и генерал Байерлайн, който е бил началник на щаба на Ромел, а също и Марк Бонъм Картър от издателство „Колинс“, който беше много способен редактор, се установиха изключително сърдечни отношения.

През 1952 г. Базил изнесе лекции във военните колежи на Канада и Съединените щати. Това бяха изтощителни месеци, които си заслужаваха усилията, тъй като той се срещна с приятели от войната и в двете страни, а и завърза нови познанства. Сред получените признания, които му доставяха най-голямо удоволствие, беше почетното му членство в корпуса на американската морска пехота. До самата си смърт той всеки ден носеше подарения му по този повод златен клипс за вратовръзка.

През 1965 г. Базил беше поканен да стане хоноруван професор по история в Калифорнийския университет „Дейвис“. Така на 70-годишна възраст той стана професор и преподавател по история на двете световни войни. Това му подейства много стимулиращо и той с удоволствие изпълняваше задълженията си, но за нещастие трябваше да прекъснем престоя си за няколко месеца, тъй като трябваше да се завърнем в Англия, за да се подложи на сериозна операция. Преди да почине, той се надяваше, противно на съветите на лекаря си, отново да посети Америка през април 1970 г. по покана на американския военноморски колеж, за да изнесе поредица от лекции по военна стратегия.

Пътуванията бяха важна част от живота на Базил и той приемаше много покани от европейски страни да изнася лекции във военни колежи. Умееше блестящо да разчита карти и ярките му описания на битките, водени от генерал Шърмън в американската Гражданска война, бяха написани с помощта на внимателно изучаване на голямо количество карти много преди да посети местата на сраженията в южните щати. След последната война посещавахме почти всяка година Западна Европа, за да се запознаем с полесражения и брегове, където са били извършвани десанти, да гостуваме на стари приятели и с карти в ръка да проверим фактите за тази „История“. Той обичаше красивата природа, катедралите и добрата храна, затова при пътуванията ни „Пътеводителят на Мишлен“, картите на полесраженията и туристическите указатели бяха винаги в колата. Ежедневно ми диктуваше подробни бележки за терена, храната и църковната архитектура, които по-късно трябваше да бъдат нанесени във все по-набъбващата му документация у дома.

Базил се отнасяше критично към официалните историци на Първата световна война и заявяваше, че понякога думата „официален“ обезличава думата „история“, но имаше високо мнение за повечето от тези, които бяха писали за Втората световна война. Архивът му е пълен с кореспонденция с много от тях от Великобритания, от страните от Британската общност и от Америка. Приятелствата с историци, особено с по-младите, и със студенти от цял свят обогатяваха живота му и той прекарваше много време да чете и да подлага на критика черновите на техните трудове и книги в ущърб на собствената си работа, но това му доставяше безкрайно удоволствие. Както един от тях — Роналд Люин, писа: „…изказваше похвала само където според неговите изисквания тя се полагаше, но можеше да направи живота ти ад, ако решеше, че някъде бъркаш фактите или си на погрешно мнение“. В библиотеката ни идваха да работят и да изучават книгите и документацията, които винаги бяха на разположение, млади, а и не толкова млади учени, академици, автори, журналисти. Наставления се даваха по всяко време на деня и нощта, по време на вечери и обеди или при разходки из градината. Корели Барнит, генерал Андре Бофре, полковник Хенри Бърнард, Брайън Бонд, Алън Кларк, полковник А. Гутар, Алистър Хорн, Майкъл Хауърд, Робърт О’Нийл, Питър Парет, Бари Пит, У. Р. Томсън, Майкъл Уилямс са едни от най-известните сред многото съвременни историци, които първо идваха да разговарят и да работят и с които след това имахме редовна кореспонденция и за наша голяма радост те се връщаха отново и отново като наши приятели. Много други, като Джей Луваас и Дон Шърмън, които заедно със семействата си станаха наши предани приятели, идваха от Америка и от Канада.