Оскар Уайлд - Портретът на Дориан Грей

— Непременно.

— Няма да забравиш, нали?

— Не, разбира се, че няма! — възкликна Дориан.

— И… Хари!

— Да, Базил?

— Не забравяй какво те помолих, докато седяхме сутринта в градината!

— Вече забравих.

— Все пак имам доверие в теб.

— Бих искал и аз да имам доверие в себе си — каза през смях лорд Хенри. — Да вървим, мистър Грей, екипажът ми е пред входа и бих могъл да ви заведа до дома ви. Довиждане, Базил! Прекарахме един много интересен ден.

Когато вратата се затвори след тях, художникът се хвърли на дивана и на лицето му се изписа болка.

В дванайсет и половина на другия ден лорд Хенри Уотън излезе от дома си на Кързън стрийт и бавно се отправи към Олбъни 4 4 Сграда в един от аристократичните квартали на Лондон, построена в 1770. От 1791 в нея е живял херцогът на Йорк и Олбъни. От 1803 сградата се дава под наем, разделена на жилища. — Б. пр. , за да посети чичо си, лорд Фърмор, един добродушен, макар и малко грубоват и остроезичен стар ерген. Хората извън обществото го смятаха за егоист, тъй като не получаваха никаква облага от него, но в светските кръгове той си бе спечелил име на щедър човек, тъй като угощаваше ония, които му се струваха интересни и забавни. Бащата на лорд Фърмор още по времето на младостта на Изабела и далеч преди да се появи на сцената Прим 5 5 Хуан Прим (1814–1870) — испански политически деец, генерал, един от водачите на партията на прогресистите, борил се за конституционна монархия. — Б. пр. , бил посланик в Мадрид, но вследствие на някакъв моментен каприз захвърлил дипломатическата си кариера, обиден от обстоятелството, че не му предложили да стане посланик в Париж — пост, за който той се считал призван поради произхода си, склонността си към безделие, великолепния английски език на дипломатическите си депеши и безмерната си страст към наслажденията. Синът, който бил секретар на баща си, също си подал оставката, малко необмислено, както се преценила постъпката му тогава, и няколко месеца след като наследил титлата, се заел да изучава сериозно голямото изкуство на аристокрацията да не се върши нищо. Притежаваше две големи къщи в Лондон, но предпочиташе да живее под наем в мебелирани квартири, считайки, че за тях са нужни по-малко грижи, и се хранеше предимно в клуба си. Отделяше известно време за управлението на своите каменовъглени мини в централните графства, като оправдаваше този свой малко срамен интерес към печалбата от промишлеността с разсъждението, че притежаването на въглища дава възможност на джентълмена да гори дърва в камината си. Политическите му възгледи го определяха на страната на консерваторите с изключение на периодите, когато те идваха на власт — тогава открито ги ругаеше и ги наричаше банда радикали. Беше идеал за своя лакей, който го тиранизираше, и истинско страшилище за повечето от роднините си, върху които той на свой ред упражняваше тирания. Само Англия можеше да го роди, макар той да твърдеше, че страната пропада. Принципите му бяха остарели, но предразсъдъците му все още заслужаваха внимание.

Когато влезе в стаята, лорд Хенри завари чичо си, облечен в груба ловджийска дреха, да пуши манилска пура и да чете „Таймз“, изразявайки гласно недоволството си.

— Е, Хари — посрещна го старият джентълмен, — какво те води насам толкова рано? Аз си мислех, че един денди не става преди два и не излиза от къщи преди пет.

— Доведе ме само роднинското чувство, чичо Джордж, уверявам те. Нужно ми е нещо.

— Сигурно пари? — каза лорд Уърмор и смръщи лице. — Е, сядай и говори. Младите хора днес си въобразяват, че парите са всичко.

— Да — промърмори лорд Хенри, като поправи цветето в бутониерата си, — а когато поостареят, вече са напълно уверени, че е така. На мен обаче не са ми нужни пари. Те са нужни само на ония, които обичат да плащат сметките си, чичо Джордж, а аз никога не плащам моите. Кредитът е единственият капитал на младшите синове, но с този капитал може да се живее прекрасно. Освен това имам работа с доставчиците на Дартмуър и те следователно никога не ме безпокоят. Нуждая се от една справка. И то не полезна, разбира се, а безполезна.

— Прекрасно! Мога да ти кажа всичко, което се съдържа в която и да е Синя книга 6 6 Под такова название се публикуват отчетите и другите официални документи на английския парламент. Освен това Синя книга се наричат и списъците с имената на видни обществени дейци и лица, заемащи държавни длъжности. — Б. пр. на Англия, макар че днес в тях се пишат много глупости. Когато аз бях дипломат, всичко вървеше далеч по-добре. Чувам обаче, че сега дипломатите се назначават едва след като издържат изпит. Е, какво може да се очаква при това положение? Изпитите, сър, са пълна глупост — от начало до край. Ако човек е джентълмен, той знае толкова, колкото му е нужно, а ако не е джентълмен, знанията само ще му бъдат от вреда.