Пол Февал - Гърбавия

— Не забравяйте все пак — прекъсна го Льо Блан, — че негово кралско височество беше непреклонен в аферата с граф Хорн.

— Така е, но тогава ставаше въпрос за платежоспособността на банката; улица „Кенкампоа“ се нуждаеше от пример.

— Ho тук също са заложени на карта държавни интереси! Вдовицата на Ньовер…

— Безспорно, но Гонзаг е приятел на регента от двайсет и пет години.

— Навярно тази нощ са свикали Огнения съд 154 154 Clambre ardente (фр.) Някогашни извънредни съдебни комисии, осъждали престъпниците на изгаряне. — Б. пр. .

— Да, заради господин дьо Лагардер и по искане на принцеса дьо Гонзаг.

— А как мислите, възнамерява ли негово кралско височество да защитава принца?…

— Ако питате мен — прекъсна го решително господин Машо, — то аз мисля да не мисля нищо, докато не разбера дали Гонзаг е изгубил, или не, доверието му. Всичко зависи от това.

Едва се доизрекъл, вратата на приемната се отвори и на прага, сам и без свита, се появи принц дьо Гонзаг. Господата най-прилежно си размениха дълбоки поклони.

— Негово кралско височество още ли не е станал? — попита Гонзаг.

— Току-що отказа да ни приеме — отвърнаха в един глас Льо Блан и Машо.

— В такъв случай, уверен съм, вратата е затворена за всички — побърза да каже Гонзаг.

— Бреон! — повика полицейският лейтенант.

Появи се един прислужник и лейтенантът му нареди:

— Уведомете негово кралско височество, че принц дьо Гонзаг чака в приемната.

Гонзаг стрелна господин Машо с подозрителен поглед и това не убягна от вниманието на двамата магистрати.

— Да не би за мен да има по-особени нареждания? — попита принцът.

Във въпроса му ясно се долови безпокойство.

Полицейският лейтенант и държавният секретар се поклониха с усмивка.

— Ни най-малко — отвърна господин Машо. — Просто негово кралско височество, чиято врата е затворена за министрите му, може да си отдъхне и разведри единствено в компанията на своя най-добър приятел.

На прага се появи Бреон и високо обяви:

— Негово кралско височество очаква принц дьо Гонзаг.

Еднакво, но продиктувано от съвършено различни причини удивление се изписа върху лицата на тримата велможи. Гонзаг беше трогнат. Той се поклони на двамата магистрати и последва Бреон.

— Негово кралско височество никога няма да се промени! — разочаровано промърмори Льо Блан. — Удоволствието преди работата.

— От един и същ факт могат да се направят различни изводи — насмешливо се подсмихна господин Машо.

— Не можете все пак да отречете, че благоволението му към Гонзаг…

— Заплашва всеки миг да отлети безвъзвратно! — прекъсна го полицейският лейтенант.

Държавният секретар го погледна учудено.

— Ако ли не е и в апогея си — заключи господин Машо.

— Изяснете се, любезни ми друже, понякога проявявате такава тънка прозорливост, че…

— Довчера регентът и Гонзаг бяха добри приятели — простодушно отвърна господин Машо — и Гонзаг чакаше заедно с нас в преддверието понякога повече и от час.

— И до какво заключение стигате?

— Опазил ме бог да правя каквито и да било заключения! Само че от началото на регентството на Орлеанския херцог и до ден-днешен, Огненият съд се занимава единствено с цифри, като захвърли меча, за да се хване за сметководните книги и молива. А ето че сега изведнъж му подхвърлят за храна господин дьо Лагардер. И това е само началото, уверявам ви. Доскоро виждане, любезни ми приятелю, ще се върна към три часа.

В коридора, който свързваше приемната с покоите на регента, Гонзаг разполагаше с не повече от секунда, за да размисли и той чудесно я оползотвори. Срещата с Машо и Льо Блан коренно промени първоначалния му план за действие. Господата не бяха казали нищо обезпокояващо, но въпреки това, разделяйки се с тях, Гонзаг вече знаеше, че облаци застрашават звездата му.

Може би прекалено драматизираше нещата. Регентът му подаде ръка. Вместо да я целуне, както правеха някои придворни, Гонзаг крепко я стисна и без да чака разрешение, седна до възглавето на леглото. Регентът продължаваше да лежи с полузатворени очи, но Гонзаг отлично забелязваше, че внимателно го наблюдава.

— Е, Филип — рече негово кралско височество меко и снизходително, — виждаш как всичко излиза наяве.

Сърцето на Гонзаг се сви, но той остана невъзмутим.

— Бил си нещастен, а ние и представа нямахме за това! — продължи регентът. — Това е най-малко липса на доверие.

— Това е липса на смелост, ваше височество — тихо рече Гонзаг.