Карол Франц - Катрин

— Надявам се, че няма да ми се наложи да преследвам един призрак и то сега, когато толкова бързам — мърмореше Джон по пътя към хотела. — Просто няма да имам това търпение.

Но въпреки всичко, търсенето на Елизабет му отне повече време, отколкото първоначално предполагаше. Той нае частен детектив и се обърна към една агенция за изчезнали лица. Но дори и тогава се наложи да минат три месеца, преди да открият местожителството й.

Тя все още бе много красива, но годините самостоятелен живот й придаваха суровост, която преди не притежаваше. В началото тя отказа да се яви в съда, уплашена от мисълта за подигравките на обществото, но след като Джон я заплаши с открит скандал, тя се съгласи да се разведат. Не стана ясно дали решението й беше продиктувано от опасенията да опетни името си с публичен скандал или от огромния подкуп, който Джон предложи на любовника й.

Все пак, той беше прекосил океана, за да получи този развод.

Следващата трудност бе делото да мине на закрито заседание на съда, без публика и членове на семействата. За голямо облекчение на Джон този проблем се разреши сравнително лесно. Почти всички хора не желаеха да изваждат кирливите им ризи на показ и на практика публичните дела за развод по-скоро бяха изключение, отколкото правило.

„Шест месеца! Каква загуба на време!“ — помисли си Джон, когато стъпи отново на кея в Ню Йорк.

Беше с приповдигнат дух от бързо уредения развод, а парите се оказаха много полезни в това начинание. Беше се наложило да подкупи всички, свързани с делото. С Елизабет направи честно споразумение. Средствата му значително намаляха, но си струваше.

Вече беше свободен да поиска ръката на Кати и имаше намерението да го стори незабавно.

Джон взе файтон и нареди да карат направо във „Форбис Ексклузив“. Влезе в салона усмихнат и сигурен, че ще види отново нея и сина си. „Този път — мислеше си той, — няма да изляза от тук с празни ръце. Ще й предложа да се омъжи за мен и детето ни ще има истинско семейство, в което да порасне.“

Джон пристъпи до бюрото за регистрация и попита дали може да види госпожица Камерън. Чиновникът го помоли да почака и излезе. След няколко минути той се върна и придружи Джон до личния кабинет на господин Форбис.

— Добро утро, сър — поздрави Джон. — Аз съм Джон Камерън. Бих искал да разговарям с Катрин Камерън.

— Съжалявам, господин Камерън, но Кати не е вече тук.

Това бе единственото нещо, за което не бе помислил.

— Какво? Къде замина? Кога?

Сърцето му заби лудо и той усети, че всеки миг ще загуби контрол над себе си и ще се втурне да претърсва лично цялата сграда, напълно уверен, че самата тя е наредила да го излъжат. Къде би могла да отиде? Нямаше нито семейство, нито настойник. Той не повярва.

— Не зная — отговори господин Форбис. — Бих искал да ви помогна, но аз самият не зная къде е тя. Напусна внезапно преди няколко месеца, без да съобщи новия си адрес.

Джоел Форбис издърпа най-горното чекмедже на бюрото си и извади един плик.

— Това беше донесено от куриер преди три седмици. Беше придружено от бележка до мен да ви го предам, ако я потърсите тук. Наистина бих искал да ви кажа повече, но това е всичко, което аз самият знам.

Джон стана и излезе, без дори да благодари на бившия покровител и работодател на Кати. Той не си беше направил труда да й съобщи за намерението си да се разведе и да я помоли да се омъжи за него, защото бе огорчен от явното й желание да отгледа детето им сама, а не заедно с него. Той не се съмняваше в нейните чувства към него и затова бе приел, че няма да е трудно да я убеди да приеме бащата на Торн за свой съпруг, когато това е възможно.

Той разкъса плика и хвърли бърз поглед по редовете. Бележката беше писана неотдавна.

Джон, скъпи мой. Отведох Торн далеч от Ню Йорк, за да му осигуря подходяща атмосфера, в която да расте. Вече не се налага да изкарвам сама прехраната си и така съм свободна да бъда майката, от която детето най-много има нужда. За мен е истинско удоволствие да бъда с него по цял ден и не бих сменила този живот с нищо друго на света. Знам, че няма да те видя вече и това ме успокоява. Не можех да действам по друг начин. Това беше единственият изход, макар и да ми причинява болка. Моля те, позволи ми двамата с Торн да живеем далеч от теб и аз повече няма да ти искам нищо. Не го направих прибързано, огледах връзката ни много пъти и почти бях решила да приема великодушното ти предложение. Но разбрах, че двамата заедно не бихме могли да дадем на нашия син това, от което след време ще се нуждае най-много — вярата, че е бил желан и отгледан от почтени родители. Единствено аз знам, че той е извънбрачно дете. Реших, че ще му го кажа, когато бъде достатъчно зрял: за да разбере, че баща му е умрял преди неговото раждане.