Виктор Фалк - Капитан Драйфус

Не е ли парадоксално, че точно във Франция, страната, създала Декларацията за правата на човека, се извършва такова чудовищно потъпкване точно на човешките права? Може би отговорът е „не“, ако си спомним, че почти по същото време бе създадено и едно друго френско творение — гилотината!

В навечерието на XX век обаче, там, където се зараждат основите на бъдещите човешки демокрации, покарват и кълновете на явления, които само няколко десетилетия по-късно ще се превърнат в страшни баобаби, чиито клони се сплетоха над Земята във вид на пречупени кръстове… Може би предчувствайки, че в съседна Германия ще се появят кафяви чудовища, издигнатите духовно люде на висок глас заявиха, че мракобесието, насилието, мъченията на тялото и духа трябва да останат в тъмнината на човешкото минало, ако човечеството иска да оцелее. Един от тези благородници на духа е писателят Емил Зола. Навярно днес прахът му почива в Пантеона не само заради книгите му. Гражданската му позиция, неговото мъжество стават предводители в борбата за тържеството на справедливостта. Неговата статия във вестник „JI’Opop“ (13 юни 1898 г.) е известна в цял свят. Ето я:

Обвинявам майор Гати дьо Клам, че е бил пъкленият творец на съдебната грешка… Обвинявам генерал Мерсие, че е станал съучастник, най-малко поради слабост, на едно от най-големите безчестия на века.

Обвинявам генерал Бийо, че е държал в ръцете си сигурни доказателства за невинността на Драйфус и ги е потулил, че се е провинил в това престъпление срещу човечеството и срещу правдата с политическа цел и за да спаси компрометирания Генерален щаб.

Обвинявам генерал Дьо Боадефр и генерал Боне, че са станали съучастници на същото престъпление, единият сигурно от религиозно пристрастие, другият, може би от това чувство за солидарност, което превръща Военното ведомство в непревземаема крепост.

Обвинявам генерал Пелийо и капитан Равари в престъпно водене на следствието…

Обвинявам тримата графолози, господата Белом, Варинор и Куар, че са фалшифицирали резултатите от експертизата.

Обвинявам Министерството на войната, че проведе в пресата и особено във в. „Еклер“ и „Еко дьо Пари“ отвратителна кампания, с цел да заблуди общественото мнение и да прикрие грешката си.

Обвинявам най-после Първия военен съвет, че наруши юридическото право, осъждайки обвиняем въз основа на доказателство, останало в тайна, и обвинявам Втория военен съвет, че прикри това беззаконие със заповед, извършвайки на свой ред престъпление съзнателно, за да оправдае виновен.

Отправяйки тези обвинения аз зная, че нося отговорност по силата на чл. 30 и 31 от Закона за печата от 29 юли 1881 година, който преследва за клевета, и поемам отговорността по своя собствена воля.

Колкото до хората, които обвинявам, аз не ги познавам, никога не съм ги виждал и не изпитвам към тях нито желание за мъст, нито омраза. За мен те са само олицетворение на общественото зло. И актът, който сега извършвам, е само революционно средство за ускоряване на възтържествуването на истината и справедливостта.

Имам само една страст, страстта към светлината в името на човечеството, което толкова е страдало и което има право на щастие. Пламенният ми протест е само вик на моята душа. Нека се осмелят да ме призоват в Углавния съд и делото да се гледа при открити врати!

Разбира се, обществото далеч преди статията на Зола вече е усещало с чувствителните си рецептори, че капитан Драйфус е само една жертва на интересите на несъвършени, порочно скроени хора, облечени във власт… Правдата и справедливостта възтържествуваха, но нима могат да се възмездят преживяните страдания? А и в човешката история има многобройни подобни случаи, които завършват далеч не толкова щастливо…

Victor von Falk

Източник: http://dubina.dir.bg

Сканиране, разпознаване и редакция: Сергей Дубина (т.1: 2 септември 2008, т.2: 8 септември 2008, т.3: 17 септември 2008, т.4: 11 октомври 2008, т.5: 6 октомври 2008)

Редакция: NomaD, ноември 2008 г.

Издание:

Виктор Фалк. Капитан Драйфус. Роман в пет тома

Издателство А.М.Д., 1996

Художник: Владимир Владимиров, 1996

Библиотечно оформление: Кремена Рускова

Печат: „Абагар“, Велико Търново

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9531]

Последна редакция: 2008-11-21 10:30:00

Река Тапашос се влива в Амазонка на юг от Сантаром, след като тече 1789 километра.