Виктор Фалк - Капитан Драйфус

Така старият евреин стигна до един ъгъл на стаята насинен с окъсани дрехи и оскубана брада. Там дойде малко на себе си.

След като изхвърли евреина от стаята, Курт Валберг затвори вратата, подпря я с масата и се обърна към Долора.

Щом беше освободена от насилника си, младата кубинка стана от канапето и почна да оправя дрехите си.

Долора и Курт застанаха един срещу друг покъртени: младежът като страшен съдия и обвинител и красивото момиче, ридаещо с наведена глава, не смеещо да го погледне.

— Това значи, не е сън — промълви горчиво младият немец. — Тук ли трябваше да те намеря, в това място на разврат и позор? Ти си се облякла в тези съблазнителни дрипи и показваш без срам гърдите си пред развратните мъже.

— Съжали се, Курт, мили, послушай ме! Долора падна в краката му. Простря към него ръце и повдигна просълзените си очи.

Курт не се смили над молещата го жена — сърцето му бе ранено.

— Изправи се улично момиче — нареди той сурово, с отвращение. — Аз ти подарих бедното си, но честно сърце, исках да работя за теб, заради тебе се отказах от мечтата си да взема дял във великата обществена борба, заради теб исках да се върна отново в работилницата и да се мъча от сутрин до вечер, за да станеш щастлива жена на един беден, но честен мъж, а ти ме измами. Мислех, че съм бил в прегръдките на честна девойка, а то — какъв глупак съм бил, като съм целувал устните на едно улично момиче. Бягай оттук, иди при онези богати господа, които те напиват с шампанско и ти поставят златни верижки на врата. Ненавиждам те.

Курт закри лице с ръцете си и тръгна към вратата. Долора се хвърли пред краката му и го задържа.

— Не трябва тъй да се разделяш с мен — прошепна тя. — Тежката съдба, която ме сполетя, не ти е известна. Ако не можеш да ме любиш, то поне ме съжали! Всичко ще ти кажа… искам…

Младият човек вдигна девойката и впери поглед в очите й.

— Видях те между парижките проститутки, срещнах те в „Червената воденица“ — това ми стига. Утре сутринта в шест часа ще напусна Париж и ще замина за Лондон и когато параходът излезе в открито море, искам да потъне, а заедно с него и аз, за да се отърва от живота си, който ти похаби!

Момъкът блъсна с разтреперани ръце Долора и тя политна към канапето. Още един път Курт Валберг хвърли поглед към момичето и излезе от стаята.

След минута влезе мадам Легуве, без да знае какво се е случило. Долора се вдигна и с бледо като вар лице застана срещу майка си.

— Долора, дете мое, какво ти е? — попита развратната жена.

Тя се втурна с разтворени ръце към девойката, искаше да я прегърне.

— Не се докосвай до мен — извика с плач момичето. — Далеч от мен — ние нямаме вече нищо общо една с друга.

Старата кубинка се сепна.

— Какво има, дете мое? — проплака тя и се окопити от замайването, причинено от шампанското. — Какво се случи? Кажи ми всичко!

Кубинката се опита пак да се доближи до дъщеря си.

— Махни се! Вониш на вино, купено с парите, които си получила срещу моята чест. Повече нямам какво да ти кажа, освен това, че последната връзка, която ме е свързвала с теб, е скъсана и ти вече преставаш да бъдеш за мене майка. Ненавиждам те и повече от това… — Като изрече последното, очите на момичето светнаха. — Проклета да си и нека Бог те накаже за това, че направи от дъщеря си улично момиче.

Долора се опита да се промъкне покрай госпожа Легуве, без да я гледа, но тя я прегърна и задържа в стаята.

— Ти си обезумяла — кресна тя на дъщеря си. — Не мислиш ли за нещастния си баща, който страда в Каена!

— Бог да му е на помощ, както и на мене!

— Ти искаш, значи, да ме напуснеш?

— Отдавна щях да го сторя!

— Но какво ще стане с мен, какво ще правя аз, старата и немощна?

— Работи! Аз също ще работя честно, макар и тежка работа, докато потече кръв от пръстите ми. Тогава, може би, Бог ще се смили и ще ми прости сторения грях.

— Долора — проплака старата, — без теб аз не бих могла да живея.

— Вярвам, защото аз ти бях единственото средство за печелене на пари. Това време вече мина. Сега трябва да вървя по своя път, който, може би, ще ме доведе до смъртта, за която ти ще бъдеш причина.

Долора изтича като луда през салона и отиде в гардероба, излезе от „Черната воденица“ и заскита в нощ1 та по парижките улици, потънала в скръб и отчаяние.

Близо до кабината, в която се разигра тази трогателна сцена, в друго помещение стоеше граф Естерхази. От предпазливост графът не беше смъкнал маската си. На канапето до него седеше хубава жена, която беше облечена като френска рибарка. Тя бе отворила очи и погледът й страстно се бе впил в снагата на хубавия мъж.