Виктор Фалк - Капитан Драйфус

— Вие сте голям мошеник, Соломон — извика гневно черният майор, като премина все пак на ви. — Вие сте истински кръвопиец! Ако сте съгласен, ще ви дам пет хиляди, но повече не!

— Понеже се отнасяте толкова любезно и приятелски с мен, господин графе, готов съм да ви отстъпя малко. Вие ще подпишете една полица за тридесет и осем хиляди рубли, но при едно условие.

— Условие?!

— Искам да купите брилянтите за вашата годеница от мен. Кълна ви се, не ще ви излъжа. Никъде в Париж няма такива хубави и евтини брилянти, както у Соломон Дулсети!

— Приемам условието ви — каза Естерхази, — дайте ми сега парите и ще подпиша полицата ви.

— Как мислите, господин графе, че ще мога сега да броя двадесет и една хиляди? Ще дойдете утре привечер и ще имате парите.

Естерхази стана, закопча шинела и вдигна яката си.

— Добре — изрече той, — надявам се, че ще удържите на думата си.

Графът се сбогува с евреина и излезе от дома му. Соломон Дулсети го придружи до вратата и се върна в кантората си.

— Добра сделка направих — каза си старият евреин. — Но още по-добра ще направя с Матийо. Глупак, колко неразумни са днес хората! Има в ръцете си чек от сто хиляди и не желае да се възползва от него. При това този глупак ми предлага триста франка, за да му кажа името на жената, притежателка на чека. Не е ли това глупост!? Детинско невежество? Соломон Дулсети е узнал нещо и това е достатъчно. Този чек трябва да дойде в моите ръце. Имам си верни хора, които могат да го вземат.

Глухо похлопване наруши мислите му. Евреинът погледна внимателно към големия шкаф. Тайните звуци идваха от него.

Дулсети заключи вратата на магазина, спусна рулетките на прозорците и се упъти към шкафа. Извади малък ключ от джоба си и отвори вратичката му.

Шкафът имаше пет отделения и беше препълнен с големи книжа. Соломон Дулсети посегна към третото отделение и натисна кожената корица на седмата книга. Раздвижи се скрита пружина.

Тайната стълба се забеляза в празното пространство. По нея се качваха три подозрителни личности. Това бяха Мъртвешката глава, неговата жена Помпадура и разбойникът Равелак.

Двамата изглежда бяха добри познати на евреина, тъй като му подадоха любезно ръце и без покана седнаха на канапето. — Соломон, имам добра работа — пошепна Мъртвешката глава, като разбра, че няма никой в кантората, — много добра работа.

— Каква работа? Какво има?

— Театър на мъртвите — отвърна Мъртвешката глава засмяно.

— Намерихте някое тлъсто мъртвешко тяло? — запита евреинът и се разтрепера от нетърпение.

— Не ти ли стига трупът на съпругата на парижкия градоначалник?

Убиецът изръмжа наистина като куче и нищо не отговори.

Като чу това, Соломон Дулсети се промени. Евреинът изглеждаше като упоен. Мъртвешкото му тяло се стегна, зениците на очите му се разшириха, ръцете му се свиха като предните крака на диво животно, което иска да сграбчи плячката с острите си нокти. От устата му потече жълта лига, която покапа по брадата му.

— Ограбване на мъртъвци!

Тези думи оживяваха евреина и го хвърляха в животинска страст, а мизерната му душа се радваше.

Соломон Дулсети дълги години се занимаваше с тази мръсна работа. Както някои обичаха жените, други виното, трети — картите или лова, така страстно Соломон Дулсети обичаше да граби мъртвите и да осквернява гробовете им.

— Виждаш ли колко се радва старият евреин? — пошепна Мъртвешката глава на приятеля си Равелак. — Лошото е, че трябва да делим плячката с този ненаситен мошеник. Но какво да правим? Соломон е единственият вехтошар в Париж, който купува вещите на мъртвите. Останалите вехтошари са глупави и не смеят даже да се доближат до скъпоценностите, които вземаме от гробовете на мъртвите. Обаче старият ги купува на драго сърце и ги носи по цели дни в джобовете си. Изглежда, че нашият Соломон обича миризмата на мъртвите!

Даже разбойникът Равелак, като чу последните думи на приятеля си, се стресна от ужас.

— Умряла е жената на парижкия градоначалник — каза евреинът, като дойде на себе си.

— Да, госпожа Ла Бриер е починала и днес ще я погребват — отвърна Мъртвешката глава.

— Не се знае дали ще погребат мъртвата с нейните скъпоценности.

— Аз съм сигурен — отвърна мъжът на Помпадура.

— Откъде знаеш това, Мъртвешка главо?

— Бях в дома на парижкия градоначалник.

— Ти си бил в дома на всесилния?

— Да.

— Разкажи, как можа да отидеш там?

— Много лесно, облякох хубави дрехи, направих си чудесен татарски нос, представих се пред градоначалника и му казах, че съм председател на противоеврейския комитет. Той ме прие много учтиво и любезно и ме заведе при починалата си съпруга. Толкова майсторски се бях преоблякъл, че и ти, Соломоне, не можеше да ме познаеш.