Без дъждец хората не могат да живеят, а дъждът вали надолу към земята, а не нагоре към луната. Хората живеейки на луната щяха да падат долу на земята, а това не става. Боклуците и помиите щяха да се изсипват върху нашия материк от населената луна. Могат ли хората да живеят на луната, ако тя съществува само нощем, а денем изчезва? И правителствата не могат да разрешат да се живее на луната, защото на нея по причина на далечното разстояние и на недосегаемостта й хората биха могли да се укриват много лесно от тегобите. Вие малко сте сбъркали. Вие сте съчинили и сте напечатали в своето умно съчинение, както ми каза Герасимов, че уж върху най-огромнейшето светило, върху слънцето, имало черни петънца. Това е невъзможно, защото това е съвсем невъзможно. Как сте могли да видите върху слънцето петна, ако слънцето не може да се гледа с прости човешки очи и защо са изтрябвали по него петна, когато може да се мине и без тях? От какво мокро тяло са направени тези петна, щом като те не изгарят? Може би според Вас и риби живеят върху слънцето? Извенете мене заплеса жлъчен, че така глупаво се пошегувах! Ужасно съм предан на науката! Парата този двигател на деветнадесетото столетие за мен няма никаква стойност, науката я е засенчила в очите ми със своите безбрежни крила. Всяко откритие ме измъчва като гвоздейче, забито в гърба. Макар да съм невежа и старовремски помешчик, все пак аз дъртият негодник се занимавам с наука и с открития, които извършвам със собствените си ръце и изпълвам нелепата си кратунка, дивашкия си череп с мисли и с комплект от огромнейши познания. Майчицата природа е книга, която трябва да четеш и да виждаш. Аз много открития съм извършил със собствения си ум, такива открития, каквито още нито един реформатор не е изобретявал. Ще кажа без хвалба, че не съм между последните що се отнася до образованост, придобита с пот на челото, а не с богатството на родителите т. е. на бащата и на майката или на опекуните, които често погубват децата си чрез богатство, разкош и шестетажни жилища с роби и електрически звънци. А ето какво е открил моят жалък ум. Аз открих, че нашата велика огнена лъчиста хламида слънцето веднъж в годината рано сутрин занимателно и живописно играе в разноцветни цветове и осъществява със своето чудно трептение игриво впечатление. Друго откритие. Защо зиме денят е къс, а нощта е дълга, а лете наопъки? Зиме денят затова е къс, че подобно на всички останали предмети видими и невидими от студа се свива и затуй, че слънцето рано захожда, а нощта от запалването на светилници и фенери се разширява, защото се стопля. После открих още, че пролетно време кучетата си хапват трева както овцете и че кафето е вредно за пълнокръвни хора, защото предизвиква в главата главозамайване, а в очите мътилка и тем подобни и прочее. Много открития съм направил и освен тези въпреки че нямам атестати и свидетелства. Елате ми на гости, скъпи съседко, ама наистина. Ще открием заедно нещо, с литература ще се позанимаваме и Вие ще ме понаучите мен, жалкичкия на разни изчисления.
Наскоро четох у един френски учен, че лъвската муцуна съвсем не прилича на човешкия лик, както мислят учините. И утносно това ще си поприказваме. Запувядайте, бъдете добър. Запувядайте още утре например. Ние сега ядем постно, но за Вас ще готвим блажно. Дъщеря ми Наташенка Ви моли да донесете някакви умни книги. Тя ми е еманципе, всички около нея са глупаци само тя е умна. Една младеж се е навъдила, да ви кажа. Господ да ги пази! След една седмица тук ще пристигне брат ми Иван (Майор), добър човек но между нас казано, невежествен Ботуш и науките не ги тачи. Това писмо трябва да Ви достави моят иконом Трофим точно в 8 часа вечерта. Ако ли го донесе по-късно, набийте го по бузите, по професорски, няма какво да се церемони човек с това племе. Ако го достави по-късно значи се е отбивал в кръчмата проклетникът. Обичаят да се ходи на гости при съседите не е от нас измислен и няма да се затрие, та затова непременно заповядайте с машинките и с книгите. Аз и сам бих Ви дошъл на гости но съм много срамежлив и смелост не ми достига. Извенете ме негодника, за безпокойството.
Оставам с уважение към Вас унтерофицерът в оставка от царската Казашка Войска, дворянин, ваш съсед
Василий Семи-Булатов
1880
© Лиляна Минкова, превод от руски
Антон Павлович Чехов
Письмо к ученому соседу, 1880
Източник: http://bezmonitor.com
Сканиране: Тони
Антон П. Чехов, Разкази 1880–1886, Народна култура 1969
Читать дальше