Гилбърт Честъртън - Небесната стрела

Отец Браун не разбираше напълно. Той погледна, премигвайки, лъсналото море и високите здания на града, а после — и очилатия. Не само скритите очи на непознатия създаваха впечатление за нещо непроницаемо. В жълтеникавото му лице имаше нещо почти азиатско, дори китайско, а речта му като че ли представляваше разпределена на пластове ирония. Такъв тип можеше да се намери тук-там сред това сърдечно и общително население; това беше загадъчният американец.

— Казвам се Дрейдж — рече той, — Норман Дрейдж, и съм американски поданик, от което всичко става ясно. Мисля, че поне вашият приятел Уейн ще пожелае да обясни останалото, затова ще отложим Четвърти юли 2 2 Четвърти юли — национален празник, годишнината от обявяването на Декларацията за независимостта. — Б.пр. за друга дата.

Отец Браун бе помъкнат малко замаян към една кола наблизо, в която седеше някакъв млад човек с разчорлена руса коса и твърде тревожно, изпито лице, който го поздрави отдалеч и се представи като Питър Уейн. Докато се усети, натикаха го в колата, която полетя с голяма скорост през града, а после и извън него. Отец Браун не беше свикнал на тази бързина в действията на американците и се чувствуваше така зашеметен, като че ли колесница, теглена от змейове, го е понесла към страната на приказките. В тази объркваща обстановка сред продължителните монолози на Уейн и късите фрази на Дрейдж той за пръв път чу историята на Коптската чаша и двете престъпления, свързани вече с нея.

Изглежда, че Уейн имаше някакъв чичо на име Крейк, чийто съдружник пък се наричаше Мъртън — третият от поредицата богати бизнесмени, на които принадлежала чашата. Първият от тях, Тайтъс П. Трент, кралят на медта, получавал заплашителни писма от някого, подписващ се Даниел Дум 3 3 Дум (Doom) — зла участ, гибел (англ.) — Б.пр. . Това име навярно беше псевдоним, ала бе станало синоним на много прочут, макар и ползуващ се с недобро име герой, нещо като съчетание от известния Робин Худ 4 4 Робин Худ — легендарен разбойник в средновековна Англия, защитник на бедните и онеправданите. — Б.пр. и Джек Изтърбушвача 5 5 Джек Изтърбушвача — неизвестен престъпник, комуто се приписват серия загадъчни убийства, извършени в Лондон през 1888–1889 г. — Б.пр. . Защото скоро се изяснило, че авторът на заплашителните писма не се ограничавал само да заплашва. Във всеки случай като краен резултат от това една сутрин старият Трент бил намерен с глава, натопена в собственото му изкуствено езеро с лилии, а нямало никаква следа. За щастие чашата се намирала на сигурно място в банката и заедно с останалото имущество на Трент станала притежание на братовчеда му Брайън Хордър, също много богат човек и също заплашван от безименния враг. Брайън Хордър пък вдигнали мъртъв от подножието на една скала извън крайморската му резиденция, където била извършена кражба с взлом, този път в голям мащаб. Защото макар че чашата явно и тоя път се отървала, били откраднати толкова облигации и други ценни книжа, че цялото финансово състояние на Хордър се объркало.

— Вдовицата на Брайън Хордър — обясни Уейн, — предполагам, се е принудила да продаде повечето от скъпоценностите му и Брендър Мъртън трябва да е купил чашата по това време, защото когато се запознахме, тя беше вече у него. Но сам може да се сетите, че не е много удобно човек да притежава такова нещо.

— Получавал ли е мистър Мъртън заплашителни писма? — запита отец Браун след кратко мълчание.

— Предполагам, да — каза мистър Дрейдж и нещо в гласа му накара свещеника да го изгледа с любопитство; най-после разбра, че очилатият се смее беззвучно, така че тръпки побиха новодошлия.

— Сигурен съм, че е получавал — обади се Питър Уейн, като свъси вежди. — Не съм виждал писмата; само неговият секретар вижда кореспонденцията му, защото е много потаен в служебните си работи, както и подобава на големи бизнесмени. Но съм го забелязвал много разстроен и ядосан от писмата; виждал съм и да къса писма, преди дори секретарят му да ги е прегледал. Самият секретар е станал нервен и казва, че сигурно някой гласи капан на стария, с една дума — ще ви бъдем много признателни, ако ни дадете съвет по въпроса. Всички знаят вашата голяма слава, отче Браун, затова секретарят ме помоли да ви попитам ще се съгласите ли да дойдете веднага в жилището на Мъртън.

— Аха, разбирам — каза отец Браун, започнал най-после да прозира целта на това явно отвличане. — Но, откровено казано, не зная дали ще мога да направя нещо повече от вас. Вие сте на мястото и сигурно имате стократно повече данни за научен извод, отколкото един случаен посетител.