Карел Чапек - Р.У.Р. (Колективна драма с комедиен пролог и три действия)

Домин (тежко) . Алквист, това е последният ни час; говорим почти от онзи свят. Не беше лоша мечта това, Алквист, да отхвърлиш робството на труда. Унизителния и страшен труд, който човекът трябваше да върши. Бъхтане мръсно и убийствено. О, Алквист, много трудно се работеше. Много трудно се живееше. А да се преодолее…

Алквист. …не това беше мечтата на двамата Росумовци. Старият Росум мислеше за своите безбожни фокуси, а младият за милиардите си. И не това е мечтата на вашите Р. У. Р. акционери. Тяхна мечта са дивидентите. И заради техните дивиденти човечеството ще загине.

Домин (озлобен) . По дяволите дивидентите им! И един час не бих работил за тях! (Удря по бюрото.) За себе си правех това, чувате ли? За свое утешение. Исках човекът да стане господар! Да не живее само за парче хляб! Исках да не дивее пред чуждата машина нито една душа човешка, да не остане нищо, нищо, нищо от тази проклета социална вехтория! О, мене ме отвращават унижението и болката, противна ми е бедността! Исках да създам ново поколение! Исках… Мислех…

Алквист. Е?

Домин (по-тихо) . Исках от цялото човечество да направим аристокрация на света. Неограничени, свободни и независими хора. И може би повече от хора.

Алквист. Е, тогава свръхчовеци.

Домин. Да. О, само да имах сто години време! Още сто години за бъдещото човечество!

Бусман (полугласно) . Триста и седемдесет милиона превод. Така. (Пауза.)

Халемайер (при вратата вляво) . Абе музиката е велико нещо. Трябваше да слушате. Това някак си одухотворява човека, прави го по-фин…

Фабри. Кое собствено?

Халемайер. Това гъмжило от хора, по дяволите! Момчета, аз ставам бонвиван. Трябваше да се отдадем по-рано на това. (Отива към прозореца и гледа навън.)

Фабри. На кое?

Халемайер. На бонвиванството. На хубавите неща. Толкова хубави неща има на този свят, дявол да го вземе! Светът бил хубав, а ние… ние тука… Момчета, момчета, кажете ми, какво разбрахме ние от живота?

Бусман (полугласно) . Четиристотин петдесет и два милиона, отлично.

Халемайер (до прозореца) . Животът бил велико нещо. Приятели, животът бил… Хей… Фабри, пуснете малко ток в тази ваша мрежа!

Фабри. Защо?

Халемайер. Посягат към нея!

Д-р Гал (до прозореца) . Включете! (Фабри щраква електрическия ключ.)

Халемайер. Исусе Христе, как само се сгърчиха! Двама, трима, четирима убити!

Д-р Гал. Отстъпват.

Халемайер. Петима убити!

Д-р Гал (отдръпва се от прозореца) . Първата схватка!

Фабри. Чувствувате ли смъртта?

Халемайер (успокоен) . Брей, станаха на въглен. Съвсем на въглен. Ха-ха, човек не бива да се предава! (Сяда.)

Домин (трие си челото) . А може би още преди сто години сме убити и сега сме само призраци. Може би отдавна, отдавна сме мъртви и се връщаме само да издекламираме това, което сме говорили някога… преди смъртта. Струва ми се, че някога съм изживял всичко това… Струва ми се, че някога, преди много години, съм получил рана от куршум… тука… във врата. И вие, Фабри…

Фабри. Какво аз?

Домин. Застрелян.

Халемайер. Дявол да го вземе, а аз?

Домин. Прободен.

Д-р Гал. А аз?

Домин. Разкъсан. (Пауза.)

Халемайер. Глупости! Ха-ха, братле, мен да ме прободат! Та аз няма да се дам! (Пауза.) Защо мълчите, безумци! Говорете, дявол да ви вземе!

Алквист. И кой, кой е виновен? Кой е виновен за това?

Халемайер. Глупости. Никой не е виновен. С една дума, роботите… Тъй ами, роботите някак се промениха. Може ли някой да отговаря за роботите?

Алквист. Всичко е избито. Цялото човечество! Целият свят! (Става.) Гледайте, о, гледайте, поточета кръв на всеки праг! Поточета кръв от всички къщи! О, боже, о, боже, кой е виновен за това?

Бусман (полугласно) . Петстотин и двайсет милиона! Господи боже, половин милиард!

Фабри. Мисля, че преувеличавате. Къде ти, не е така лесно да избиеш цялото човечество.

Алквист. Аз обвинявам науката! Обвинявам техниката! Домин! Себе си! Всички нас. Ние, ние сме виновни! Заради своята мегаломания ли, заради нечия печалба ли, заради прогреса ли — не знам, заради някакви велики работи избихме човечеството! Ами щом е тъй, пукнете сега заради това свое величие! Такава огромна могила от човешки кости не си е издигнал никой Чингис хан!