Йо Цибел - Богът от ледовете

— Безразлично ми е. — Между черните вежди на Радаан се появи гневна бръчка. — Искам само да остави на мира Аруула. Тя трябва да ми роди много деца.

— Разбирам. — Балоор тръсна остатъка от пастата в парче кожа и го завърза за малка торбичка. — Тогава не бива да стоиш повече със скръстени ръце.

— Какво ще ме посъветваш? — поинтересува се Радаан.

— Не е трудно онова, което трябва да направиш — каза Балоор. Огледа се. Два огъня горяха в средата на лагера. Между завесата и входа на божието жилище проникваше навън проблясък на светлина. Никой не се навърташе в близост до палатката на Говорещия с боговете.

— През следващите дни ще напусна лагера с Маддракс. Ще ни придружиш донякъде. Твоята задача е да задържиш всеки, който се опита да ни последва. А на самия Маддракс да попречиш да се върне.

Радаан се стресна.

— В името на Вудан! Как да се боря срещу един бог?

— Празноглавец! — просъска Балоор. — Нима ти сам не прозря, че не е никакъв бог?!

— Ами ако все пак е? — Гласът на Радаан прозвуча несигурно.

— Не е. — Облеченият в гладки кожи мъж стисна юмруци. Това го казва Балоор, Говорещият с боговете и Заклинателят на ужасяващия Оргуудоо. Не е никакъв бог, разбра ли?

Синът на вожда кимна.

И Балоор му обясни какво има да върши…

Излегнал се върху постелята си, Мат се беше вторачил в примитивната конструкция от гладки и космати кожи и клони над себе си. Светлината на факлата осветяваше купола на каменната му колиба, факлата беше забита в земята зад него. Младата жена пусна в пламъка парченца сушени листа. Малкото помещение се изпълни със сладко ухание на плодове.

Понякога Мат издебваше някой поглед на Аруула. Тогава фините й вежди се повдигаха и красивата й уста се усмихваше. Ала в очите й все още имаше боязън. Боязън, каквато изпитва човек пред същество, което смята за божествено.

Мат се чувстваше така, сякаш беше прекарал един следобед в центрофуга. Причината за това бяха кратката разходка навън и мъчителният разговор със Зорбан и хората му. Сякаш коленете му вместо стави бяха запълнени с разтопен сапун.

Часовникът не му излизаше от ума — този проклет часовник. Според датата беше спрял преди седмица или две. Може би преди три. Многото прекарани в кома дни бяха объркали представата на Мат за времето.

Пет без шестнайсет — 16:44 ч. Сблъсъкът с кометата беше в 16:42 ч. Последвалата ударна вълна ще е предизвикала спирането на часовника.

Мат поклати слисано глава. Свят му се завиваше от мисълта, която натрапчиво го преследваше. Според външния вид на амулета вече поколения наред са носили часовника на врата си. Но в такъв случай след сблъсъка с кометата са минали не седмици, ами…

Мат се сепна, когато Аруула се примъкна до него. Тя веднага се отдръпна назад, но той бързо постави ръка на рамото й.

— Няма нищо — каза й. — Всичко е наред. — Отново се опъна на постелята си. — Правите ме страшно нервен с вашите кожи, с античните си мечове и с непонятния си език. — Усмихна й се. Но за това не си виновна ти.

Аруула боязливо се усмихна. Разпростря ръце и дълбоко се поклони.

— Недей, Аруула — ти си толкова умно момиче… — Мат млъкна, когато жената съвсем неочаквано се изправи и смъкна кожената си дреха. Изведнъж красивите й златистокафяви гърди се оказаха непосредствено пред лицето му.

— Какво значи това? — Той се изправи, хвана кожената наметка и се опита отново да я постави на раменете й. Тя задържа ръката му. Боязън и някаква смесица от страх и копнеж се излъчваха от кафявите й очи. Тя взе ръката му и я плъзна по ключицата към дясната си гърда.

Тогава се разкрачи и понечи да свали кожената си препаска.

Изведнъж Мат разбра. Поназнайваше нещо за световните религии и там имаше една твърде въжделена тема — при езическите, както и в крайните течения на висшите религии — божествената сватба. Сексуалното единение с бога. Мит, който под някаква форма преминава през почти всички верски кръгове.

И Аруула се озова в щастливата ситуация сама да превърне този мит в реалност. Може би дори искаше да има и дете от бога Маддракс.

Матю свали ръката си от гърдите й. Енергично грабна наметката и я нахлузи на голото й до кръста тяло.

Командир Дракс умееше да оцени една красива жена. И ако му се удадеше случай, знаеше какво да прави с нея. Но винаги беше против това да се възползва с корист от силната си позиция. Аруула го смяташе за бог и затова искаше да му се отдаде. Това просто не беше по вкуса на Мат.

Хвана я за брадичката и повдигна главата й.